Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Клайд сигурно му бе казал.
— Да. Но възнамерявах да ти върна парите и да те предизвикам да играем, а не да го открадна, както изглежда, намекваш.
— Да ме предизвикаш, а? — Той се изправи и тръгна към нея. — Ела тогава. Покажи ми на какво си способна.
Калиста също стана.
— Не мисля така. Вече видях как реагираш, когато те предизвикат. Нито пък вече ще те моля да ми върнеш Парис. Няма да ти позволя удоволствието да ми откажеш.
Той продължаваше да върви към нея.
— Откъде знаеш, че въобще мога да ти откажа нещо?
Калиста се шмугна зад една маса.
— Бих предпочела да обсъдим връзката ти с Уилкс. Не виждаш ли, че единствената кауза, която има значение за Джон Уилкс, е самият Джон Уилкс.
Дрейк сви рамене.
— Е, и? Пак ти казвам: той не се различава от всички нас.
— Аз обаче се различавам. Ако той поиска парламентарна реформа открито, честно, бих могла да го последвам, но това, което прави той в момента, може само да предизвика нови проблеми. Ако не преустановиш връзката си с него, можеш да свършиш на бесилката.
Очите на Дрейк блеснаха.
— Ако стане известно, че съм те отвлякъл, така или иначе ще свърша там.
Калиста се обърна. Не можеше повече да понася този безплоден спор. Проклет да е. Беше доказала, че може да си държи езика зад зъбите. Но тази глупост с Уилкс може да го погуби, ако не се откаже. А нея можеше да я погуби Дрейк, ако не внимаваше.
— Голям инат си. Желая ти лека нощ.
Той направи крачка към нея, протегнал ръце, но тя не му обърна внимание. Сподавеното му проклятие, с което се оттегли в един тъмен ъгъл, би трябвало да я накара да се почувства по-добре.
Но не се почувства.
Не й помогна и мекото легло и удобната възглавница. Тя се въртя повече от час, чудейки се какво да прави. Животът й и без това беше достатъчно объркан и без необходимостта от този избор между огъня и тигана. През трагедии и победи, през богатство и нужда, родът Ралей беше запазвал лоялността си към Короната дори когато това е означавало смърт и безчестие. Джордж III наистина беше тиран, и то безумен тиран, но промяната трябваше да стане в съда и в Парламента, не в тъмните улички.
От която и страна да го погледнеше, Дрейк Херик беше изменник.
И какво, за Бога, трябваше да направи тя?
На следващата сутрин Калиста стана с очи, подути от безсъние. Беше мислила над дилемата си цяла нощ, но в крайна сметка се погледна отстрани и видя истината.
Явно съдбата на рода Ралей беше да избират брачните си партньори неразумно. Нейният прадядо сър Уолтър бе изгубил благосклонността на кралица Елизабет, когато се оженил за една от придворните й дами. По-късно, по времето на Джеймс I, изгубил главата си, защото кралят не понасял независимостта му и уважението, което изпитвали хората към него. И въпреки това, макар да е знаел, че животът му виси на косъм, той се върнал от последната си експедиция в търсене на Колорадо, града на златото, и посрещнал екзекуцията с достойнство, вместо да предаде родината, която обичал.
Ако Калиста продължаваше с привързаността си към Дрейк Херик, може би щеше да свърши по същия начин, но явно, изборът вече не зависеше от нея. Лоялността към Англия бледнееше в сравнение с чувствата, които изпитваше към този ранен звяр. Той имаше нужда от нея независимо дали го знаеше, или не.
Падението му нямаше да дойде от нейните ръце. И, все пак, когато властите хванат Уилкс, което беше неизбежно, щяха да хванат и Дрейк.
Калиста затвори очи от силната болка, но стисна юмруците си толкова силно, че ноктите й се напълниха с кръв. Когато отново отвори очи, те бяха зелени като нефрит и също толкова твърди.
Не беше необходимо да бъде тук, за да стане свидетел на залавянето му. Трябваше някак си да намери начин да се измъкне от този луксозен затвор.
Отиде до гардероба и измъкна кадифената дневна рокля в бургундско червено с дълбоко деколте и тесни ръкави. Нарочно не облече обичайната фуста, за да се подчертаят извивките на тялото й. Среса косата си и я остави спусната. Стигаше до кръста й — пламтящ огън, в който танцуваха всички оттенъци на червеното при най-малко движение на тялото й.
Тя рядко използваше прелестите си толкова очевидно, но се страхуваше, че той ще види отчаянието в очите й. Трябваше да му осигури нещо друго, за което да мисли.
Забърза надолу по стълбите, за да започне търсенето си.
Отвън, Дрейк и Клайд се криеха зад една каруца. Други двама мъже се разхождаха наоколо, потупваха с крака и духаха в шепите си. Дрейк не ги познаваше, но знаеше кой ги е изпратил.
Той се обърна и каза на Клайд:
— Когато пристигне стръвта ни и те напуснат постовете си, извикай ме и тогава ще донесем товара.