Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Помогнал си й много повече, отколкото можеш да си представиш — каза бабата.
— Само й навредих. Когато излязох от стаята й, разбрах, че не мога да я изоставя на гнева на Уолдо. Сериозно възнамерявах да се върна в кулата и да я изведа оттам. — Той се засмя тъжно. — Рейвън беше по-разумна, отколкото я мислех. Ударила Уолдо с каната за вода и избягала право в моя лагер, преди да тръгна да я спасявам. Помоли ме за покровителството ми и аз й го дадох. Начаса потеглихме за Уиндхърст. Беше ядосана, когато отказах да я заведа в Шотландия, но знаех, че нямаше да бъде на сигурно място в дома на леля си, защото Уолдо щеше да я потърси първо там.
— Уиндхърст — замисли се бабата. — Ти нали казваше, че замъкът бил само купчина стари развалини?
— Преувеличил съм — отвърна Дрейк. — Самата кула доста добре е издържала на годините запустение, но външните стени и укрепленията отдавна са купища камъни и мазилка. Веднага започнах възстановителните работи, но трябваше доста време, преди всичко да бъде завършено. Получих известие, че Уолдо има намерение скоро да нападне Уиндхърст и да си поиска жената. Беше ми ясно, че крепостта няма да издържи на обсада, и докато сър Джон не дойде с наемниците, моята войска ще бъде много по-малка. Те ме чакат в горите край Чърк. Надявам се сър Джон скоро да дойде с наемниците и да се присъедини към тях. Възнамерявам да спра войските на Уолдо, преди да е стигнал до Уиндхърст и да е унищожил всичко възстановено там.
— Рейвън ще бъде добре тук, синко. Нали това искаш от мене?
— Да. Уолдо не знае, че ти си жива, нито пък къде да те намери. Ако не се върна, ти ще си тук с нея. Ще пратя кесия с пари за всичко, което ще й трябва. Уолдо не бива да я открие, ако тя не иска да го види.
— Рейвън твоя любовница ли е? — запита бабата, без да подбира думите си.
— Бабо, аз…
— Отговори ми, момче.
— Да. Решението беше и на двама ни. Не мога да се оженя за нея, знаеш. Тя вече е омъжена.
— Ти я обичаш — каза бабата.
Дрейк се стресна и отхвърли предположението на баба си.
— Не. Знаеш, че обичам само една жена, и това си ти, бабо. Рейвън вече си има съпруг. Не мога да я имам.
Бабата се засмя.
— Глупаво момче.
Изведнъж тя като че ли се състари пред очите му. Раменете й хлътнаха надолу, той я видя, внезапно състарена и съсухрена, как става трудно от стола си.
— Уморена, съм. Ще поговорим утре. Има одеяла в сандъка до одъра.
— Разочарована си от мене — каза Дрейк. Беше по-скоро констатация, а не въпрос.
Тя докосна косата му със сбръчканата си ръка.
— Не, синко. Не чувствам разочарование. Виждам страшни неща, неща, за които не мога да говоря, защото още не са ми ясни в главата. — Ръката й слезе надолу и погали бузата му. — Страхувам се за тебе, Дрейк. Чернота те обгражда, и кръв. — Тя въздъхна. — Върви да си лягаш, момче. Аз съм стара жена. Може би си въобразявам.
Облягайки се тежко на тоягата си, баба Нола тръгна бавно да излиза от стаята. Дрейк се загледа след нея. Какво вижда, запита се той. Понякога баба му изглеждаше странна, но никога не беше му казала нещо, което да не се е оказало истина. Да не би да е видяла смъртта му?
Доколкото знаеше, баба му никога не си въобразяваше. Беше разбрала за интимната връзка между него и Рейвън. Толкова очевидно ли беше това помежду им? Разочарована ли беше баба му от това, че се е възползвал от Рейвън?
Мисълта му още гъмжеше от въпроси без отговор, когато Рейвън се върна от нужника.
— Къде е баба Нола?
— Отиде да си легне. Предлагам ти да направиш същото. — Той стана и дръпна въжето, с което се издърпваше надолу стълбата за тавана. — Да ти помогна ли?
— Не, благодаря.
Тя стъпи на най-долното стъпало. Поради някаква причина на Дрейк не му се искаше да я пусне. Беше свикнал да спи до нея, знаейки, че тя е наблизо, дори и да не можеше да се люби с нея. Той я хвана през кръста и я дръпна надолу в прегръдките си.
Рейвън възкликна смаяна.
— Дрейк! Какво правиш?
— Липсваше ми — прошепна той на ухото й.
— Никога не съм те изоставяла — отвърна му тя.
— Ще дойда довечера при тебе на тавана. Трябва да те имам още веднъж, преди да тръгна да се бия.
— Не, не може.
Той й се усмихна.
— На баба ти няма да й хареса.
— Тя няма да разбере.
— Много знаеш ти!
Той отказа да се признае за победен. Целуна я силно и я побутна към стълбата.
— Качвай се, скоро ще дойда при тебе.