Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Без мен, разбира се, когато бяха затворени далеч от мен в плика от Бав-време, отговорите им станаха много объркани и те бяха неспособни да се справят.

— А, добре, добре — прибави той. — Само се опитвах да изпълня предназначението си.

И много постепенно, много много бавно, образите в облака започнаха да избледняват и леко да се стапят.

И после внезапно спряха да изчезват.

— Това беше и въпрос на отмъщение, разбира се — каза Хактар с острота, което беше новост в гласа му.

— Спомнете си — каза той, — че бях разхвърлян и после изоставен в сакато и полуимпотентно състояние в продължение на билиони години. Честно — бих забърсал Вселената. Щяхте да се почувствувате по същия начин, повярвайте ми.

Той спря отново и въртопи се понесоха по Облака.

— Но главно — каза той с предишния си подсвиркващ тон, — се опитвах да изпълня предназначението си. А, добре.

Трилиън попита:

— Тревожи ли те това, че не си успял?

— Не съм ли успял? — прошепна Хактар. Образът на компютъра върху кушетката на психиатъра отново започна бавно да избледнява. — А, добре, добре — каза отново изчезващият глас. — Не, това не ме тревожи сега.

— Знаеш ли какво трябва да направим? — попита Трилиън, гласът и беше студен и делови.

— Да — каза Хактар. — Ще ме разпръснете. Ще унищожите съзнанието ми. Бъдете мои гости, моля — след всички тези векове забвението е всичко, за което жадувам. Ако досега не съм изпълнил задчата си, то сега е твърде късно. Благодаря и лека нощ.

Канапето изчезна.

Масичката изчезна.

Кушетката и компютърът изчезнаха. Стените изчезнаха. Артър и Трилиън се върнаха по любопитен начин обратно в Златно сърце.

— Добре — каза Артър, — това би изглеждало да е така.

Пламъци се издигнаха по-нависоко пред тях и после спаднаха. Последни няколко огнени езика, и изчезнаха, оставяйки му само купчинка пепел на мястото, където преди няколко минути стоеше Дървената колона на силите на Природното и Духовното.

Той я събра от ръба на Гама-барбекю камината на Златно сърце, постави я в книжна кесия и отиде на мостика.

— Мисля, че ще трябва да върнем това обратно — каза той. — Чувствувам това много силно.

Той вече беше провел един спор със Слартибартфаст по този въпрос, обаче старият човек се беше ядосал и си тръгна. Той се завърна на своя кораб Бистромат, жестоко се скара и с келнера и изчезна в изцяло субективната представа за това какво представлява пространството.

Спорът беше възникнал заради намерението на Артър да върне Пепелта на игрището за крикет Лорд’с точно в момента, в който беше взета, използувайки връщане във времето с ден и малко и това беше точно такава безсмислена и безотговорна мръсотия, която Кампанията за реално време се опитваше да спре.