![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
Той се прозя и заспа.
На сутринта, докато се приготвяха да го заведат на някоя спокойна и идилична планета, където нямаше да им пука, когато той говори такива неща, случайно прихванаха компютърно управляван зов за помощ и се отклониха да го разследват.
Малък, но напълно неповреден космически кораб от клас Мерида като че ли танцуваше странна малка джига в пустошта. Кратко компютърно сканиране показа, че корабът е наред, компютърът му е наред, но пилотът му е луд.
— Полулуд, полулуд — настояваше мъжът, докато го внасяха бълнуващ на борда.
Той беше журналист от „Ежедневно споменаваното за звездите“. Те го успокоиха и изпратиха Марвин да му прави компания, докато не обещае да се опита да говори смислено.
— Отразявах един процес — каза той накрая, — на Аргабътон.
Той се изправи на тънките си похабени рамене, очите му диво се озъртаха. Бялата му коса като че ли махаше на някого, когото познава, в съседната стая.
— Леко, леко — каза Форд. Трилиън сложи успокояваща ръка на рамото му.
Мъжът отново се свлече долу и се взря в тавана на корабния медицински център.
— Случаят — каза той, — сега е нематериален, но имаше един свидетел… един свидетел… мъж, наречен… наречен Прак. Странен и труден човек. Те бяха принудени да му дадат наркотик, за да го накарат да каже истината. Наркотик на истината.
Очите му безпомощно се въртяха в орбитите си.
— Дадоха му прекалено много — каза той със слабо хленчене. Дадоха му много, прекалено много. — Той започна да плаче. — Мисля, че роботите трябва да са бутнали ръката на лекаря.
— Роботи? — каза остро Зейфод. — Какви роботи?
— Някакви бели роботи — прошепна дрезгаво мъжът, — нахлуха в съда и откраднаха съдийския скиптър, Аргабътонския Скиптър на Справедливостта — едно гадно кристално нещо. Не знам защо им трябваше. — Той започна отново да плаче. — И мисля, че те бутнаха ръката на лекаря.
Той леко поклати глава насам-натам — безпомощно, тъжно, оюите му се свиха от болка.
— И когато процесът продължи — каза той с хленчещ шепот, — те попитаха Прак много неподходящо нещо. Те го попитаха той спря и потръпна, — да каже Истината, само Истината и цялата Истина. САМО, нали виждате?
Той внезапно отново се надигна на лакти и им закрещя:
— Те му бяха дали много, прекалено много от наркотика!
Той отново припадна, стенейки тихичко. — Много много много много много…
Групата се събра около леглото му, като членовете и се вглеждаха едни в други. Той имаше гъши пъпки по гърба.
— Какво се случи? — попита най-накрая Зейфод.
— О, той я каза добре — свирепо каза мъжът, доколкото знам, досега все още си я казва. Странни ужасни неща… ужасни, ужасни! — изкрещя той.
Те се опитаха да го успокоят, но той отново се изправи на лакти.
— Ужасни неща, неразбираеми неща — извика той, — неща, които биха подлудили човек!
Той диво се втренчи в тях.
— Или в моя случай — каза той, — полуподлудили. Аз съм журналист.
— Искаш да кажеш — каза спокойно Артър, — че си свикнал да се опълчваш срещу истината?
— Не — каза мъжът с озадачена гримаса. — Искам да кажа, че се извиних и си тръгнах рано.
Той изпадна в кома, от която излезе само веднъж за кратко.
Тогава им помогна да открият следното:
Когато станало ясно, че Прак не може да бъде спрян и че тук истината ще бъде в абсолютна и крайна форма, съдът бил опразнен.
Не само опразнен, но и запечатан, с Парк вътре. Около него били издигнати стоманени стени, и само за по-голяма сигурност — бодлива тел, електрически огради, блата с крокодили и три големи армии също били разположени там, така че никой никога да не може да чуе това, което говори Прак.
— Жалко — каза Артър. — Бих желал да чуя каквото има да каже. Възможно е да знае какъв е Вечният въпрос за вечния отговор. Винаги съм се тревожил, че няма да разберем.
— Измислете едно число — каза компютърът, — каквото и да е число.
Артър му каза телефонния номер на бюрото за информация на пътници на ж. п. гарата Кинг’с крос, който може би беше играл някаква роля на Земята, и може би сега също щеше да бъде полезен.
Компютърът вкара числото във възстановения корабен Невероятностен двигател.
В Относителността Материята казваше на Пространството как да се огъва, а пространството казваше на Материята как да се движи.