Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Мога да обясня — изкрещя Артър. Имам Пепелта! В тази кесия е.

— Не мисля, че ти обръщат внимание — каза Форд.

— Също така помогнах за спасяването на Вселената — извика Артър на някой, който беше готов да го слуша — с други думи на никого.

— Това би трябвало да бъде тълпоспирачка — каза той на Форд.

— Не беше — каза Форд.

Артър заговори един полицай, който минаваше покрай тях.

— Извинете — каза той. — Пепелта. Взех я. Беше открадната от тези бели роботи преди секунда. Събрах я в тази кесия. Тя беше част от Ключа за плика от Бав-време, виждате ли, и както и да е, можете да се досетите за останалото. Въпросът е, че е у мен, и какво трябва да правя с нея?

Полицаят му каза, но Артър можа само да приеме, че той говореше метафорично.

Той неутешимо се разкара.

— Интересува ли се някой? — изкрещя той. Един човек, който забързано минаваше покрай тях, закачи лакътя му, той изпусна книжната кесия и разпиля съдържанието и по земята. Артър се вгледа надолу със свити устни.

Форд го погледна.

— Сега искаш ли да си вървим? — попита той.

Артър въздъхна тежко. Той огледа планетата Земя за енти път, за който сега вече беше сигурен, че ще е последен.

— О’кей — каза той.

В този момент той видя през разнасящия се дим една от вратичките, която въпреки всичко все още стоеше изправена.

— Задръж за момент — каза той на Форд. — Когато бях момче…

— Може ли да ми го кажеш по-късно?

— Бях запален по крикета, нали знаеш, но не бях много добър.

— Или изобщо не си бил, ако предпочиташ.

— И винаги си мечтаех, доста глупаво, че един ден ще хвърлям на Лорд’с.

Той огледа паникьосаната тълпа около себе си. Никой нямяше да му обърне внимание.

— О’кей — каза Форд поносимо. — Справи се с нея. Аз ще бъда тук — прибави той, — и ще се отегчавам. — Той се отдръпна и седна на едно място, където тревата димеше.

Артър си спомни, че при първата им визита тук този следобед топката за крикет всъщност се беше приземила в торбата му и погледна в нея.

Той вече беше намерил топката, когато си спомни, че това не е същата торба, с която беше навремето. Все още обаче топката седеше сред сувенирите му от Гърция.

Той я извади и я отърка в бедрото си, дъхна и и отново я изтърка. Той остави чантата. Трябваше да направи всичко по правилата.

Той прехвърли малката твърда червена топка от ръка в ръка и усети тежестта и.

С прекрасно чувство на лекота и незаинтересованост той се отдалечи от вратичката. Средно бърза крачка — реши той — и премери хубаво дълго засилване.

Той погледна нагоре в небето. Птиците се виеха по него и няколко малки бели облачета прелитаха. Въздухът беше наблъскан със звуците на полицейски и медицински сирени и човешки викове и писъци, но той се почувствува любопитно щастлив и незасегнат от всичко това. Той щеше да хвърля топка на Лорд’с.