Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

Може би — каза Марвин с неочакван авторитет в печалния си глас, — но би било по-хубаво да ги видиш оттук. Това младо момиче — прибави неочаквано той, — е една от най-малко упадналите неинтелигентни форми на живот, с които съм имал безграничното удоволствие да не мога да не се срещна.

Зейфод се забави за миг-два, докато си проправяше път през този лабиринт от отрицания и изненадан излезе на другия край

— Трилиън? — попита той. — Тя е само едно дете. Умно, да, но темпераментно. Приемам, че не знаеш. Ако пък ли знаеш, не искам да чувам нищо. Свържи ни.

— …тотално манипулирани.

— Какво? — попита Зейфод.

Говореше Трилиън. Той се обърна.

Стената, до която ридаеше Крикитианският робот, беше светнала и разкриваше сцена, която явно се разиграваше в някаква незнайна част от Крикитианските Роботски военни зони. Това като че ли беше зала за съвещания от някакво естество, а на Зейфод не можеше да му стане ясно заради робота, свлякъл се до стената.

Той се опита да го премести, но роботът беше тежък от скръбта си и се опита да го захапе, така че той просто реши да гледа каквото може.

— Само си помислете за това — каза гласът на Трилиън, вашата история е само низ от нелепи невероятни събития. И аз разпознавам някое невероятно събитие, когато го видя. Вашата пълна изолация от Галактиката е абсурдна за начало. На самия и край с Прашен облак наоколо. Това е постановка. Очевидно е.

Зейфод се влуди и се разстрои, защото не можеше да вижда екрана. Главата на робота закриваше от погледа му хората, на които Трилиън говореше, неговата многофункционална бойна тояга закриваше фона, а лакътя на ръката му, която трагично притискаше веждата му, закриваше самата Трилиън.

— После — каза Трилиън, — този космически кораб, който катастрофирал на вашата планета. Това е наистина подходящо, нали? Имате ли представа за това каква е вероятността свободно носещ се космически кораб случайно да пресече орбитата на някоя планета?

— Хей — каза Зейфод, — тя не знае какво по дяволите говори. Видях този кораб. Фалшификация е. Няма съмнение.

— Може би, мисля — каза Марвин от килията си зад Зейфод.

— О, йе — каза Зейфод. — За теб е лесно да кажеш това. Току-що ти казах. Както и да е, не виждам каква полза има от това.

— И особено — продължи Трилиън, — вероятността да пресече орбитата на една планета в Галактиката, или в цялата Вселена, която ще бъде, доколкото знам, напълно травматизирана да го види. Не знаете какви са тези странности? Нито аз знам, но са големи. Това отново е постановка. Не бих се изненадала, ако този кораб е бил фалшификация.

Зейфод успя да премести бойната тояга на робота. Зад нея на екрана бяха фигурите на Форд, Артър и Слартибартфаст, които изглеждаха учудени и объркани от цялото това нещо.

— Хей, виж — развълнувано каза Зейфод. — Момчетата се справят велико. Ра ра ра! Дръжте ги, момчета.

— А какво ще кажете — попита Трилиън, — за цялата тази технология, която успяхте да създадете за броени дни? На повечето хора би им отнело хиляди години да направят всичко това. Някой ви дава това, което трябва да знаете, и някой настоява да го вършите.