![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
— Знам, знам — прибави тя в отговор на невидима забележка. — Знам, че не разбирате какво става. Точно това е становището ми. Никога изобщо не разбирате нищо. Като тази бомба Супернова.
— Откъде знаете за това? — попита един невидим глас.
— Просто знам — каза Трилиън. — Очаквате да повярвам, че сте достатъчно досетливи да откриете нещо брилянтно и да сте много умни, за да разберете и как да си служите с него? Това не е само глупаво, това е видимо тъпо.
— Хей, какво е това с бомбата? — попита тревожно Зейфод Марвин.
— Бомбата Супернова? — попита Марвин. — Една много много малка бомба.
— Да?
— Която ще унищожи цялата Вселена — прибави Марвин. Добра идея, ако питаш мен. Само че те не могат да я накарат да проработи.
— Защо не, ако е толкова брилянтна?
— Такава е — каза Марвин, — но те не са. Те са я конструирали много отдавна, още преди да бъдат затворени в плика. Те са прекарали последните пет години, като са я строили. Мислят, че са я поправили, но не са. Те са глупави колкото всяка друга органична форма на живот. Мразя ги.
Трилиън продължаваше.
Зейфод се опита да отмести Крикитианския робот, като го дръпна за крака, но той го ритна и изръмжа, и после изпадна в нов пристъп на ридания. После внезапно изпълзя встрани и продължи да изразява чувствата си на пода, встрани от пътя на всички.
Трилиън седеше сама в средата на залата изморена, с трескаво пламтящи очи.
Строени пред нея бяха бледоликите и сбръчкани Върховни господари на Крикит, неподвижни зад широкия и изкривен контролен пулт, втренчени в нея с безпомощен страх и омраза.
Пред тях на еднакво разстояние от контролния пулт и средата на залата, където седеше Трилиън, като на съдебен процес имаше стрйна бяла колона, висока около четири фута. На варха и беше прикрепен един малък бял глобус, около три, може би четири инча в диаметър.
До нея стоеше един Крикитиански робот с многофункционална бойна тояга.
— Всъщност — обясни Трилиън, — вие сте страшно глупави. (Тя се потеше. Зейфод почувствува, че това беше непривлекателен за обсъждане в този момент въпрос.) Вие сте толкова отчайващо глупави, че се съмнявам, много се съмнявам, че сте могли да построите бомбата за последните пет години правилно без помощта на Хактар.
— Кой е този пич Хактар? — попита Зейфод, разкършвайки рамене.
Той не чу дали Марвин му отговори. Цялото му внимание беше насочено към екрана.
Един от Върховните на Крикит направи леко движение с ръка към робота, който вдигна тоягата си.
— Нищо не мога да направя — каза Марвин, — свързан е към независима верига.
— Почакайте — каа Трилиън.
Върховният направи още едно леко движение. Роботът спря. Трилиън внезапно се усъмни в собственото си мнение.
— Откъде знаеш за всичко това? — попита Зейфод Марвин в този момент.
— Компютърни записи — каза Марвин. — Имах достъп.
— Вие сте много различни, нали? — попита Трилиън Върховните Господари. — По-различни от вашите светски приятелчета долу на земята. Вие прекарвате целия си живот тук горе, незащитени от атмосферата. Вие сте много уязвими. Останалата част от расата ви е много уплашена. Те не искат да вършите това. Вие сте извън опасност, защо не проверите?
Крикитианският Върховен стана нетърпелив. Той отправи един жест, който беше напълно различен от предишния, към робота.
Роботът замахна с тоягата си и удари малкия бял глобус.
Малкият бял глобус беше бомбата Супернова.
Това беше много много малка бомба, която беше конструирана да доведе Вселената към край.
Бомбата Супернова полетя във въздуха, удари се в задната стена на съвещателната зала и я вдлъбна много лошо.
— А тя откъде знае за всичко това? — попита Зейфод.
Марвин запази намусена тишина.
— Вероятно само блъфира — каза Зейфод. — Горкото дете, не трябваше никога да я оставям сама.
ГЛАВА XXXII
— Хактар! — извика Трилиън. — На какво си способен?
Не получи отговор от обкръжаващата я тъмнина. Тя чакаше нервно. Беше сигурна, че не може да е сбъркала. Тя се вгледа в мрака, откъдето очакваше някакъв отговор. Но получаваше само студена тишина.
— Хактар? — извика тя отново. — Бих желала да се срещнеш с моя приятел Артър Дент. Исках да си отида с Гръмотевичното божество, но той не ме пусна и аз оцених това. Той ме накара да разбера къде всъщност са чувствата ми. За нещастие, Зейфод много се страхува от всичко това, така че вместо него доведох Артър. Не знам защо ти казвам всичко това.
— Ало? — отново каза тя. — Хактар?