Огненият човек

Наистина, този плод, който изглеждаше много твърд, се разцепи веднага на две щом Алваро го стисна с лианата. Като изчисти вътрешността му Алваро използва твърдата кора на плода за черпак и с помощта на Гарсия бързо изгреба водата. Като разчисти водните растения около лодката, Алваро отиде при Диас, за да го пренесе в лодката, където Гарсия вече беше приготвил за него постеля от палмови листа. През това време, от гората изскочи още един нощен вълк.

— Без съмнение, някой идва насам. Да побързаме — каза Диас.

Алваро вдигна Диас и го пренесе в лодката, в която сложи и глината и кората от дървото за правене на съдове. След това оттласна лодката от брега.

— Плувайте по средата на саваната и малко на юг — каза Диас. — Там ще намерите един остров, който може да ни послужи за убежище.

Те вече се бяха отдалечили около шестдесет крачки от брега, когато от гората се чуха оглушителни викове и изскочиха няколко диваци, с глави, украсени с птичи пера.

— Кахети — извика изплашено Диас. — Те не са по-добри от еймурите.

— Греби силно, Гарсия! — извика Алваро.

Като видяха, че лодката се отдалечава, диваците започнаха да духат в граватаните си, надявайки се, че ще убият гребците със стрелите си. Но за щастие на пътешествениците, те бяха успели да отплуват толкова далече, че тези стрели, намазани по всяка вероятност с отрова кураре, не можеха вече да ги достигнат. Разярени от неуспеха си, няколко диваци решително се хвърлиха във водата, като се надяваха да настигнат бегълците с плуване. Но не бяха успели да се отдалечат и десетина метра от брега, когато се чу страшен вик. Два огромни каймани, вероятно, дремещи под листата на victoria regia, се нахвърлиха неочаквано върху тях и завлякоха един от диваците на дъното на езерото. Другите, изплашени до смърт, бързо заплуваха назад, където бяха другарите им, които викаха с цяло гърло, без да се осмелят да нападнат кайманите и да ги прогонят.