Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
— Не се съмнявам — отговори Алваро. — В него е твоята пушка и достатъчно количество куршуми и барут… с такова оръжие той няма от какво да се страхува.
— А ако ни е изоставил?
— Това не е възможно!
— Мислите ли, че той знае, че еймурите се ни пленили?
— Без съмнение. Убеден съм, че обмисля начин да ни спаси.
— А еймурите няма ли да ни преследват?
— Вероятно, те ни мислят за загинали — отговори Алваро.
— Уверен ли сте, че предводителят на еймурите е умрял? На мен ми се струва, че той още дишаше!
— Да отидем да видим.
— Как, нима искате да се върнем на онова място?
— Разбира се. Искам да разбера дали предводителят е жив или мъртъв. Ако е мъртъв, няма защо да се страхуваме от еймурите. Диас ми казваше, че диваците, лишени от предводител, не могат да предприемат нищо, преди да изберат друг на негово място, а изборите са доста продължителни. Но ако предводителят е станал жив, той няма да си помисли, че сме загинали и понеже е твърде подозрителен, ще се постарае да ни намери на всяка цена.
— Кога ще отидем там?
— Ще почакаме да изгрее луната. Може би тогава в гората ще стане по-светло. Ако ти се спи, възползвай се от време, до тогава. Момчетата на твоите години обичат да спят. Аз ще те пазя. Гарсия се облегна на дървото и затвори очи. Успокоен от тишината, която цареше наоколо, Алваро също задряма, но едно внезапно изшумоляване наблизо, го накара да скочи на крака и да грабне пушката си.
— Измамно спокойствие! — прошепна той. — Почти бях заспал. Каква глупост щях да направя!…
Той направи няколко крачки, като се стараеше да разгледа тайнственото същество, което вървеше из гората, без всякаква предпазливост. Но тъмнината беше много гъста и той нищо не можеше да види.
„Може би някой еймур ни търси?“ — помисли си Алваро.
Той се приближи до спящия Гарсия, за да го събуди и внезапно забеляза сред гъстата зеленина две светещи точки със зеленикав оттенък.
— Дявол! — прошепна той. — Това трябва да е някакъв звяр от котешка порода. Неприятно съседство, особено ако е гладен!
Без да мръдне и без да изпуска пушката, той бутна с крак спящия и Гарсия веднага скочи.
— Какво има? — попита той.
Алваро му посочи двете светещи точки.
— Ах! — извика Гарсия. Какви ужасни очи! И са вперени в нас! Вие сте добър стрелец, сеньор, пуснете един куршум в главата му.
— За да привлечем тук еймурите ли? Кой знае, може вече да са по петите ни. Не, няма да стрелям в никакъв случай, ако този звяр не ни нападне.
Но звярът не се помръдваше. Минаха няколко минути и внезапно светещите точки изчезнаха, като че ли угаснаха, но след миг сред нощната тъмнина се разнесе зловещо, глухо ръмжене, което прерасна в такова виене, че косата на Гарсия се изправи. След това се дочу пращене на сухи съчки и малко по-късно всичко замлъкна.
— Сигурно се е изплашил от пушката ви, сеньор, — отбеляза Гарсия.
— Няма съмнение. Предполагам, че са го предупредили, че аз съм огненият човек — каза Алваро със смях.
— Във всеки случай този звяр не търсеше нас!
— Да, но може би той иска да ни нападне ненадейно! Ще бъдем предпазливи и няма да се приближаваме до него… Сега стана по-светло. Да вървим, Гарсия. Горя от нетърпение да разбера, какво е станало с предводителя на еймурите.
Известно време те се вслушваха, но в гората отново цареше тишина. Като вървяха бавно и предпазливо, те стигнаха до мястото, където змията се беше нахвърлила върху предводителя на еймурите.
— Ако не се лъжа, това е полянката, където беше убита змията — каза Алваро.
— Да, да! Тук е… Познах растенията, плодът на които прилича на тиква! — извика Гарсия.
— Бъди по-предпазлив, Гарсия! Еймурите сигурно вече са се върнали.
Като се вслушваха внимателно и се озъртаха наоколо, те прекосиха гъстия храсталак и излязоха на полянката, осветена от луната, където веднага видяха грамадната змия да лежи неподвижно върху купчина прекършени клони.
— Тя е мъртва — каза Алваро, като приближи предпазливо. — Куршумът ми е пронизал мозъка и.
— Значи индианците са се завърнали тук! Но къде е предводителят?… Те са го отнесли със себе си мъртъв или ранен… Поврага! Това е крайно неприятно! Щях да съм по-доволен, ако знаех, че той вече не е между живите. Но как да узнаем това? Трябва да признаем, че положението ни е доста опасно.
Още не беше довършил фразата си, когато се чу силно ръмжене и след миг отчаян вик: „Помощ!“
Алваро се втурна напред.
— Диас!… Гарсия, насам!… Звярът го е нападнал!… — извика той.
XXII
Диас в опасност
Викът идваше от храстите, които се наричат сапукана и често образуват огромни гъсталаци в бразилските гори. Алваро беше уверен, че е познал гласа на Диас; той се втурна стремително към тези растения и видя един човек, който с последни сили се бореше с един черен звяр, подобен на пантера.