Огненият човек

— Това ще го направим на островчето — каза той. — Паленето на огън е много опасно. По-добре ще бъде да построите сал.

— Добре! — съгласи се Алваро. — Щяхме да постъпим непредпазливо. Да се заемем по-скоро с построяването на сала.

Той и Гарсия се заловиха енергично за работа. Внезапно дочуха наблизо продължително и жално виене. Диас вдигна глава и се ослуша…

— Някакъв звяр ли е това? — попита Алваро, като се канеше да грабне пушката.

— Това е вълк, от една тукашна порода… Той не е опасен за хората.

— Но вие сякаш сте разтревожен от появата му?

— Да, защото този звяр се появява само нощем, а щом е излязъл денем от леговището си, значи някой го е прогонил от там.

— Гледайте, гледайте! Той бяга със всичка сила.

Едно животно, с големината на сибирски вълк, с издължена глава и червеникава козина, тичаше с огромни скокове. Внезапно то забеляза тримата пътешественици и се спря, като се вгледа в тях с любопитство, а след това побягна отново и скоро изчезна.

— Не е много красив — отбеляза Алваро, като продължаваше да работи. — Европейските вълци са по-грациозни.

— Побързайте, сеньор Алваро — каза Диас. — Щом вълкът не се върна в гората, значи там се крие някой. Това съседство може да бъде твърде опасно.

— Няма ли тези проклети човекоядци най-после да ни оставят на мира? Вече ми омръзна. Това трябва да се прекрати.

— Не забравяйте, че аз сега не мога да ви помагам, а само ще ви преча — отбеляза Алваро.

— Ако не беше вашата рана щях да покажа на тези диваци, че съм огнен човек!

— Да, да Карамура — каза Диас, като се усмихваше — Това вселява страх във всички диваци… Погледнете, още едно животно бяга… Това е лош признак!

— О, каква хубава котка! — извика Алваро.

От гората излезе, като бягаше стремглаво едно красиво животно с тънко, стройно тяло, покрито с гъста вълнеста козина, с черни и бели петна, прилично на обикновена котка.

— И то е нещо уплашено — каза многозначително Диас.

— След пет минути салът ще бъде готов…

Веселият вик на Гарсия ги накара да се вгледат…

— Ах, хитреците! Оставили са тук лодката си… А ние досега да не я забележим! — викаше Гарсия.

Алваро се озова с един скок на брега.

Сред широките листа на victoria regia бе скрита прекрасна лодка, потънала до самите ръбове и завързана с лиани за брега.

— Гарсия, изтегли я! — извика Алваро. — Ще изгребем водата с бананови листа.

— Тук до вас има едно растение, което ще ви даде черпак — каза Диас. — Но най-напред я изтеглете от водата и то по-бързо!…

Когато я изтеглиха, Диас им посочи едно дърво. Те видяха плодове, подобни на тикви. Алваро откъсна един плод и се опита да го разцепи на две половини с ножа си, но плодът се пръсна. Същото се случи и с втория, и с третия.

— Не така! — извика Диас. — Така нищо няма да направите. Вземете една тънка лиана, обвържете с нея плода, стегнете го силно и той ще се разцепи на две половини. Индианците постъпват винаги така. С нож не може да се разцепи.