Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
— Да, ако кахетите не ни нападнат — отговори той.
— Вие забравяте, че аз съм огненият човек и ще накарам тези диваци да се разтреперят от страх, както еймурите.
— Това е така. Вие имате пушки и с тях ще отблъснем нападението им, ако решат да дойдат тук. Но за всеки случай трябва да бъдем предпазливи и зорко да следим, да не ни нападнат неочаквано.
— Ще бъдем бдителни! — извика Алваро. — Ей, Гарсия, сега можеш да накладеш огън, за да приготвим съдовете.
— А какво ще варим в тях?
— Ах, да, забравих, че още не сме се погрижили за храната си.
— Стомахът ни напомня за това. Но все пак наклади огън и се опитай да направиш едно гърне, макар че никога не си бил грънчар.
— Ако този проклет ягуар не беше ме наранил толкова, щях да ви покажа как индианците правят съдове — каза Диас.
— После ще направите други — успокои го Алваро — а за сега ще се задоволим с това, което успеем сами да си измайсторим. Няма да придиряме на формата.
Гарсия се залови за работа, а Алваро взе пушката и отиде да търси някакъв дивеч.
„Бедният Диас, загубил е много кръв и се нуждае от силен бульон“ си каза той.
Островчето, което имаше диаметър от няколко мили беше обрасло с гъста растителност. Освен великолепните червени дървета, на него не липсваха и различни палми и лиани, както и различни плодни дървета.
„Няма съмнение, че трапезата ни ще бъде много богата“ — помисли си Алваро. — „Но дивеч не се вижда никъде, с изключение на тези малки птички, от които трябва да убия поне една дузина, за да може да се приготви печено месо за един човек“
Докато си мислеше така, той се озова в самия център на острова, когато внезапно видя някакви странни животни, които отдалеч му заприличаха на малки костенурки.
За да избягат от него, животните започнаха бързо да ровят в земята, като се готвеха да изкопаят яма, за да се скрият в нея. Крачетата им работеха с такава бързина, че когато Алваро ги наближи, те вече бяха изчезнали под земята. Но той все пак успя да хване две, преди да се скрият в леговището си.
„Какви интересни зверчета! Никога не съм виждал такива! — помисли си Алваро. — Дано да стават за ядене“
Това бяха наистина странни създания, от породата на гризачите. Тялото им беше затворено в нещо прилично на ризница, която се състоеше от твърди пластинки, а главата им завършваше с нещо прилично на шлем, също твърд и люспест, който придаваше на животното доста оригинален вид.
Когато се върна с тях в лагера, Алваро видя Гарсия, клекнал до огъня, да наблюдава сушенето на две груби гърнета.
— Тенджери! — извика весело Алваро.
— Едва ли могат да се нарекат така — възрази смутено Гарсия. — По-скоро приличат на някакви топки.
— Все пак ще ни послужат — успокои го Диас, който лежеше под сянката на едно огромно бананово дърво. — А, сеньор Виана, ловът ви е бил успешен. Казах ви, че тук видях тату.
— Това животно тату ли е? — попита Алваро. — А става ли за печене?
— Месото на тези животни не е по-лошо от това на костенурките, сеньор. А къде намерихте това клонче, което държите в ръката си? — попита той внезапно.
— Там, където убих тези животни, има едно дърво. Клонът отсякох от него.
— Това е мате! — извика Диас. — От листата му може да се приготви превъзходно питие, което много се цени от всички индианци. Ако не ви затруднявам много, върнете се там и наберете, колкото е възможно повече листа и ги изсушете на огъня.
След четвърт час Алваро се върна с цял наръч листа от дървото мате, от листата, на което бразилските и парагвайските туземци приготвят чай; употребата му е много разпространена в цяла Южна Америка.
— Тези листа ще ни стигнат за няколко седмици — каза Диас, който изглеждаше много доволен.
— Не съм мислил, че на този остров ще намерим това толкова ценно! Ако можехме да намерим и малко тютюнец! Толкова отдавна не съм пушил!
— За какво говорите? — попита с удивление Алваро.
— Ах, аз забравих, че в Европа все още не познават това растение. Когато отидем при тупинамбите ще опитате пушенето и навярно ще ви хареса ароматния дим на тези листа… Сеньор Виана, струва ми се, че гърнетата са вече изстинали и сега могат да се напълнят с вода.
— Ще сварим супа, разбира се! — извика Алваро. — Малко бульон ще бъде много полезен за Диас.
— Матето ще ме подкрепи още по-добре — възрази Диас. А! Ето още едно растение. Изкоренете го и изкопайте земята под него.
— А какво ще намерим там?
— Превъзходни корени… По-добри от маниоката. Те са много вкусни, сварени на супа.
— Наистина това островче е същински рай.