Огненият човек

След малко раненият се повдигна от носилката и седна.

— Сеньор Алваро — каза той — далече ли сме от поляната, където змията нападна предводителя на еймурите?

— Как познахте това? — попита Алваро с учудване.

— Аз присъствах на цялата сцена, покачен на едно дърво и се възхищавах на вашето мъжество. Ако не бяхте вие, предводителят щеше да загине. Следях ви през цялото време — прибави той, като се усмихваше — и само търсех начин да ви изтръгна от ръцете на еймурите. Когато се върнах и не ви намерих на онова място, където ви бях оставил, веднага се досетих, че еймурите са ви отвлекли. Лесно открих дирите им и се озовах в близост до селото, но не ми се удаде сгоден случай да ви освободя. Аз ви следвах, прикривайки се зад дърветата, когато тръгнахте на поход, заедно с предводителя на еймурите и неговите воини, а когато се върнахте на поляна та, не успях да ви се обадя, защото ме нападна ягуарът.

— А предводителят умря ли?

— Не, той се спаси, благодарение на вашия изстрел. Смъртно ранена, змията разхлаби обръча около него и той остана жив.

— Побягна, нали?

— Да, като преди това отсече главата на змията.

— За нас щеше да бъде по-добре, ако беше умрял — каза Алваро. — Няма съмнение, че той ще се спусне да търси своите пиайе.

— Да, именно в това се крие опасността — каза замисленият Диас. — Ние трябва да се върнем при наводнената савана и да се скрием на островчето, което намерих.

— И там да изчакаме, докато оздравеете — прибави Алваро — А далече ли е саваната?

— Можем да стигнем до нея за два часа.

— Тогава да вървим, без да губим време. Възможно е еймурите вече да са по дирите ни.

— А вие ще издържите ли това пътуване? Не забравяйте, че трябва да ме носите.

— Разбира се, че ще издържим. Гарсия се оказа по-силен отколкото предполагах. Да хапнем малко плодове и да вървим.

Точно в този момент Гарсия се върна, натоварен с най-различни плодове. След като закусиха, те отново понесоха носилката през гъстата гора, без да се страхуват, че ще се заблудят, защото сега Диас беше при тях.

Когато по пътя попаднеха на растения, годни за ядене, те спираха и беряха, защото не можеха да разчитат, че ще си осигурят дивеч — не им се искаше да стрелят за да не привлекат диваците.

— Ще намерим дивеч на брега на острова — Утешаваше Диас Алваро.

— Не мисля толкова за себе си, колкото за вас — възрази Алваро. — Сега ви е нужна питателна храна, а не само плодове. Добре щеше да бъде, ако можех да ви приготвя малко бульон.

— Забравяте, че нямаме никакъв съд, сеньор — намеси се Гарсия.

— Това е лесна работа — възрази Диас. — По бреговата на саваната има две дървета, които ще ни доставят съдове.