Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— За да ви покажа, че нямам лоши чувства, защо вие и съпругата ви не дойдете в Ранчо дел Рио — между другото това с името, което брат ви е дал на мястото. На сина ми и на мен ще е необходимо малко време, за да уредим подробностите по заминаването ни и докато сме все още там; ще можем да ви покажем хубавите и лошите страни на онова, което искате да навлечете на главата си. — Той се усмихна. — Може пък да промените решението си.
Кристофър беше предпазлив. Видя съмнението върху лицето на Маги. Но колкото по-скоро вземеше земята, толкова по-скоро щеше да се прибере у дома. Нямаше съмнение, че Харли е твърд и изобретателен мошеник, но Кристофър предполагаше, че той не е човек, от когото можеше да очаква пряка заплаха. Навярно през цялото време щеше да го убеждава да му продаде стоте хиляди акра, които разработваше. Това можеше да се окаже приятно забавление.
— Идеята изглежда разумна — съгласи се Кристофър.
Десета глава
Ранчо дел Рио на река Пекос нямаше нищо общо с онова, което Маги си бе представяла за него. Речната долина бе засенчена от памукови насаждения и заобиколена от високи каменисти скали със заравнени била, покритие избуяла хвойна. На изток от реката теренът преминаваше в плоска равнина, която от време на време се пресичаше от някое дере или високо варовиково плато със стръмни скатове. Растителността включваше кактуси, зелена трева и котешка лапа, както и тучна пасищна трева, което правеше тази земя рай за добитъка. Дивите цветя добавяха колорит, а ютените растения тъкмо навличаха пролетните си одежди. Дълги и крехки стебла — стигащи понякога до два метра — се устремяваха към небето със заострените листа. Всяко стебло завършваше с ярък цвят. Мое Райли, работникът от ранчото, който посрещна Маги и Кристофър на гарата в Санта Роса, поясни, че с настъпването на лятото цветовете увяхвали. Дългите ютени стебла изсъхвали и се превръщали в самотно стърчащи „колове“, откъдето идвало названието „Оградените равнини“ или Ляно Естакадо. На някои места ютените колове били толкова нагъсто, че не, можело да се премине с кон между тях.
Самото ранчо се намираше на малко възвишение с изглед към река Пекос, мътна от пролетните води, прииждащи от далечните планини. Просторната едноетажна къща беше построена от камък и хоросан. Покривът беше с тухли от глина и се надвесваше над стените, за да даде подслон на каменна тераса, която опасваше три от тях. Стопанските постройки и откритите обори бяха също от камък.
Вътрешността на къщата нямаше нищо общо с външния вид на ранчото. Камъкът и глинените керемиди правеха къщата да изглежда като част от пейзажа, но вътрешността й можеше да се съревновава с най-изисканите викториански домове. Мебелите бяха внесени от източните страни и от Европа — дивани, канапенца, столове с високи облегалки и отоманки, маси с богата дърворезба. Изящна мраморна рамка обграждаше камината в салона. Лъснатите дъбови подове бяха покрити със скъпи ориенталски килими. Прекрасна дъбова маса и бюфет със стъклени витринки господстваха в трапезарията. В библиотеката всичко беше от черешово дърво — бюрото, полиците за книги и дори рамката камината.
Всичко в къщата блестеше — от шишетата на газените лампи до намазаните с восък и лъснати подове. Нито едно петънце не нарушаваше съвършената чистота. Три камериерки, облечени в колосани униформи, се грижеха за вида на къщата. В персонала влизаха още готвач и помощник-готвач, кухненска помощница и строга на вид икономка с посребрени коси.
Стаята за гости, в която икономката заведе Кристофър и Маги, беше безукорно чиста. Огромното меко легло с месингови табли бе покрито с ленени чаршафи и пухен юрган. Прекрасна порцеланова кана и леген бяха поставени върху тоалетна масичка от дъбово дърво. Гардероб с вградено огледало стоеше до стената в съседство до висок скрин с резбовани крака.
— Надявам се, че това ви задоволява — каза икономката студено.
— Чудесна е — заяви Кристофър.
— Господин Талбът, вашата стая е следващата по коридора. Тъй като спалните са твърде малки, господин Харли реши, че ще се чувствате по-удобно, ако сте настанени самостоятелно.
— Колко разумно! — каза Маги с огорчение. Беше забелязала облекчението, което се появи за миг върху лицето на Кристофър.
— Господин Харли и синът му са по работа във форт Съмнър — съобщи икономката, — но ще бъдат с вас на вечеря. Вечерята се сервира в седем часа. Господин Талбът, вашата стая е от дясната страна на коридора.
— Пълна противоположност на Рокинг Ар — отбеляза Кристофър, когато икономката излезе.
— За пръв път виждам такова нещо — каза Маги. — То е… всъщност направо е смешно. — Тя се изсмя. — Представи си само как се прибираш тук, след като цял ден си се блъскал в ранчото, дрехите ти са в прахоляк и пот, а ботушите ти са покритие кал, но ти сядаш на кадифеното канапенце и очакваш да ти сервират вечерята в порцелан и кристал.