Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Доктор Хувенал Урбино познаваше достатъчно добре жените и знаеше, че Фермина Даса няма да влезе в кабинета, докато той не си отиде, но все пак се бавеше, защото чувствуваше, че нараненото му честолюбие няма да го остави на мира след днешната обида. Лоренсо Даса, вече почти пиян, изглежда, не забелязваше, че докторът не го слуша, защото сам се наслаждаваше на неукротимата си словоохотливост. Говореше много бързо, дъвчеше края на загасналата пура, кашляше високо, храчеше и все не успяваше да се намести във въртящото се кресло, чиито пружини стенеха като разгонено животно. На всяка чашка на госта си той пиеше по три, спря за малко едва когато забеляза, че вече не се виждат, и стана да запали лампата. Доктор Хувенал Урбино го погледна в лицето на новата светлина, видя, че едното му око е изкривено като на риба и че думите му не съответствуват на движението на устните, и помисли, че има халюцинации от прекаляването с алкохола. Изправи се с изумителното усещане, че се намира в тяло, което не е неговото, а на някой, който продължава да седи в креслото, от което той бе станал, и трябваше да направи голямо усилие, за да не загуби разсъдъка си.
Минаваше седем часът, когато излезе от кабинета, воден от Лоренсо Даса. Имаше пълнолуние. Дворът, омагьосан от мастиката, плаваше сякаш на дъното на аквариум, а клетките, покрити с кърпи, приличаха на призраци, заспали под топлия мирис на разцъфналите портокалови дръвчета. Прозорецът на шивалнята бе отворен, на работната маса гореше лампа, а незавършените картини стояха на стативите като на изложба.
„Къде си, че те няма“ — каза си доктор Урбино, минавайки, но Фермина Даса не го чу, не можеше да го чуе, защото плачеше от гняв в спалнята си, хвърлила се по очи на кревата, и чакаше баща си, за да му отмъсти за днешното унижение. Докторът не губеше надежда да си вземе довиждане с нея, но Лоренсо Даса не му предложи. Домъчня му за невинния й пулс, за котешкия й език, за нежните й сливици, но го обезкуражаваше мисълта, че тя изобщо не желае да се виждат, нито ще допусне той да направи опити. Когато Лоренсо Даса влезе в покрития вход, разбудените гарвани нададоха гробовен писък под кърпите. „Ще ти извадят очите“ — рече докторът на глас, мислейки за нея, и Лоренсо Даса се извърна да го попита какво бе казал.
— Не бях аз — каза той. — Мастиката беше.
Лоренсо Даса го изпрати до файтона и се помъчи да му даде златното песо за второто посещение, но той не го прие. Обясни на кочияша адресите на двамата болни, които му оставаше да види, и се качи във файтона без ничия помощ. Но от друсането по павираните улици му прилоша и нареди на кочияша да промени посоката. Погледна се за миг в огледалото на колата и видя, че и отражението му продължава да мисли за Фермина Даса. Сви рамене. Накрая се оригна, клюмна глава на гърдите си и заспа, а в просъница чу камбаните да бият на умряло. Първо чу камбаните на катедралата, после забиха камбаните на всички други църкви една през друга, та дори отломките на „Свети Юлиан Гостоприемни“.
— По дяволите — измърмори в просъница, — умряха мъртвите.
Майка му и сестрите вечеряха кафе с мляко и питки на масата за гости в голямата трапезария, когато той се появи на вратата с вцепенено лице и цял опозорен от вулгарния мирис на гарваните. Голямата камбана на близката катедрала отекваше в басейна на къщата. Майка му разтревожена го попита къде е бил, защото го търсили под дърво и камък, за да види генерал Игнасио Мария, последен внук на маркиз Де Хараис де ла Вера, който получил днес следобед мозъчен кръвоизлив: за него биели камбаните. Доктор Хувенал Урбино изслуша майка си, без да я чува, вкопчил се в рамката на вратата, после се обърна, понечвайки да отиде в спалнята си, но се просна по очи сред изригването на повърнатата мастика.
— Света Богородице — извика майка му. — Нещо много особена трябва да ти се е случило, за да се явиш вкъщи в такова състояние.
Но най-особеното още не беше се случило. Доктор Хувенал Урбино се възползува от гостуването на прочутия пианист Ромео Лусич, който изпълни цикъл сонати от Моцарт веднага щом градът се съживи след траура за генерал Игнасио Мария, поръча да натоварят пианото от Музикалното училище на каруца с мулета и изнесе епохална серенада на Фермина Даса. Тя се събуди от първите тактове и не й трябваше да се надвесва от балкона, за да узнае на кого дължи тази изключителна чест. Съжали единствено, че не й достигна куражът на други по-смели госпожици, които бяха изливали нощното гърне върху главата на нежелания кандидат. Лоренсо Даса, в замяна на това, побърза да се облече, докато траеше серенадата, и когато тя свърши, покани в гостната доктор Хувенал Урбино и пианиста, все още издокарани във вечерното си облекло от концерта, и се отблагодари за серенадата с чаша хубаво бренди.