Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Случаят би трябвало да се сметне за приключен. Но следващия вторник, без да е повикан и без да съобщи предварително, доктор Хувенал Урбино отново отиде у тях в неподходящо време — три часа следобед. Фермина Даса беше в шивалнята, където взимаше урок по рисуване с маслени бои заедно с две приятелки, когато той се появи на прозореца в безупречен бял сюртук, с бяла шапка с високо дъно и й направи знак да се приближи. Тя остави палитрата на стола и се запъти към прозореца, като стъпваше на пръсти и повдигаше воланите на полата си до глезените, за да не се влачи. На главата си носеше диадема с медальон на челото, а лазурният му камък имаше същия изплъзващ се цвят като очите й, и всичко в нея излъчваше свежест. На доктора му направи впечатление, че в собствения си дом тя се бе облякла за рисуването като за празник. Измери пулса й, като протегна ръка през прозореца, прегледа й гърлото с алуминиева шпатула, погледна отвътре долния клепач и всеки път одобрително кимваше. Беше по-малко стеснителен от предишния път, но тя — много повече, защото не разбираше причината за този непредвиден преглед, след като той сам бе заявил, че няма да идва пак, освен ако не го повикат за нещо ново. Нещо повече: тя изобщо не искаше да го вижда. Като приключи прегледа, лекарят прибра шпатулата в чантата, претъпкана с инструменти и флакони лекарства, и рязко я затвори.
— Сега сте като току-що поникнала роза — каза той.
— Благодаря.
— На бога — добави той и цитира неточно свети Тома — Не забравяйте, че всяко добро, откъдето и да идва, произлиза от Светия дух. Обичате ли музика?
Зададе въпроса с очарователна усмивка, сякаш случайно, но тя не му отвърна.
— Какво общо има този въпрос? — попита тя на свой ред.
— Музиката е важна за здравето.
Той наистина вярваше в това и тя много скоро щеше да узнае за цял живот, че темата за музиката бе почти магическа формула, която той използуваше, за да започне едно приятелство, но в този момент го изтълкува като подигравка. На всичко отгоре двете й приятелки, които се преструваха, че рисуват, докато се водеше разговорът на прозореца, се изкискаха като мишки и скриха уста с палитрите, което окончателно вбеси Фермина Даса. Заслепена от гняв, тя затръшна прозореца. Лекарят, слисан пред дантелените перденца, се опита да налучка пътя към изхода, но се обърка и в смущението се блъсна в клетката с парфюмираните гарвани. Те нададоха оглушителен писък, запляскаха уплашено с криле и дрехите на лекаря се пропиха с ухание на жена. Гръмовният глас на Лоренсо Даса го закова на място:
— Докторе, почакайте ме там.
Той бе видял всичко от горния етаж и слизаше по стълбите, закопчавайки ризата си, подпухнал и морав, с бакенбарди, разрошени от лош следобеден сън. Лекарят се опита да надмогне обидата:
— Казах на дъщеря ви, че е като роза.
— Така е — рече Лоренсо Даса, — но с прекалено много бодли.
Мина край доктор Урбино, без да го поздрави. Блъсна двете крила на прозореца на шивалнята и заповяда на дъщеря си с груб вик:
— Ела да се извиниш на доктора.
Лекарят понечи да се намеси и да го възпре, но Лоренсо Даса не му обърна внимание. Настоя: „Побързай!“ Тя погледна крадешком приятелките си с молба да я разберат и отговори на баща си, че няма за какво да се извинява, понеже е затворила прозореца само за да не влиза слънце. Доктор Урбино искаше да потвърди, че е така, но Лоренсо Даса настоя да се изпълни заповедта му. Тогава Фермина Даса, побледняла от гняв, се приближи до прозореца и като изнесе напред десния крак и повдигна с върха на пръстите полата си, направи на доктора подчертано театрален реверанс.
— Приемете моите най-покорни, извинения, господине — каза тя.
Подражавайки й, доктор Хувенал Урбино с удоволствие й свали шапка и направи мускетарски поклон, но не получи милостивата усмивка, на която се надяваше. После Лоренсо Даса го покани в кабинета си да изпият по едно кафе в знак на извинение и той с радост прие, за да отхвърли всякакво съмнение, че в душата му може да е останала и капка огорчение.
Истината е, че доктор Хувенал Урбино не пиеше кафе, с изключение на една чашка сутрин на гладно. Не пиеше и алкохол, освен чаша вино с яденето в тържествени случаи, но сега той не само изпи кафето, което му предложи Лоренсо Даса, но прие и чаша мастика. После прие още едно кафе и още една мастика, после още по една, въпреки че му предстояха и други визити. В началото изслуша внимателно извиненията на Лоренсо Даса от името на дъщеря му, която той определи като сериозно и умно момиче, достойно за принц, местен или откъдето и да било, а единственият й недостатък според него бил магарешкият й характер. Обаче след втората чашка на доктор Урбино му се счу гласът на Фермина Даса в дъното на двора и въображението му литна след нея, проследи я в здрачаващата се къща как пали светлините в коридора, пръска спалните против насекоми, отхлупва тенджерата със супа на огъня, с която щяха да вечерят с баща си — тя и той, сами на масата, а тя не вдига очи, за да не наруши магията на озлоблението, докато не го принуди да се предаде и да й поиска прошка за грубостта си от следобеда.