Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Бен, питам се дали не си чувал нещо за Мег? Лицето на мъжа потъмня, той се обърна и плю в ъгъла.
— И не искам да чувам — изръмжа той. — Само защото сте тук, лейди Фийби, още не сме урочасани.
Фийби стисна в юмруци облечените си в ръкавици ръце.
— Знаеш, че това са глупости, Бен. Не помниш ли как тя излекува ревматизма на майка ти? Тогава я хвалеше под път и над път.
Кръчмарят изглеждаше леко объркан и избягваше да я погледне в очите.
— Да, но се случиха лоши работи. Най-напред беше детето, сега плъзна чума по говедата край Шипли.
— Това какво общо има с Мег? — запита Фийби.
Бен сви рамене.
— Това, че са я видели в тъмното да ходи по полето. На другия ден кравите се разболели.
— Моля ти се, недей да говориш такива врели-некипели!
— Добре, ама „търсачът на вещици“ ще разбере каква е работата — отвърна Бен.
Фийби почувства как кръвта се оттича от лицето й.
— Пратили ли са за него?
Бен сви рамене.
— Не знам нищо. Но казват, че вече бил тръгнал от Банбъри.
Фийби вече бе чула достатъчно. Банбъри беше само на петнадесет мили.
— Ще видим какво ще каже лорд Гранвил за тази глупост.
— Моля за извинение, лейди Фийби, обаче викарият не е подчинен на негова светлост по църковните въпроси.
Бен изрече това с кисело-раздразнителен тон, с какъвто Фийби никога не го бе чувала да говори. Това я накара да се почувства още по-объркана.
— Ще видим — каза тя, излезе и се запъти към колибата на баба Спруъл, където се надяваше да чуе нещо по-различно.
Когато излезе оттам, вече се стъмняваше, макар да беше едва четири часът, и натежалото от сняг небе беше така ниско, че сякаш притискаше земята. Тя забърза по пътеката, водеща към имението, подскачайки при всяко припукване или изшумоляване в храсталака. Светът изведнъж й се видя много негостоприемно място.
Беше почти тъмно, когато стигна вратите на имението. Посещението при баба Спруъл бе траяло много повече, отколкото бе възнамерявала, и не й донесе никаква утеха. Затича, пробивайки си път през надвисналите клони на дъбовете, които обграждаха дългата криволичеща пътека.
Дърветата се извисяваха като застрашителни стени в този тъмен, самотен час, още не можеше да види светлините от къщата поради завоя на коларския път.
Тъмната й фигура, увита в наметалото, така се сливаше със сенките, че Катон, Брайън и Джайлс едва не я бутнаха, минавайки покрай нея. Препускаха толкова бързо, че Фийби ги усети едва когато тропотът на копитата я накара да отскочи настрана с подплашен вик.
— Богородице! — извика Катон, дръпвайки юздите на коня си. — Кой е това, по дяволите? — Взря се от височината на седлото си. — Кой се е запътил към Гранвил Хауз в такъв час, в такова отвратително време?
— Аз съм — обади се Фийби, излизайки от сянката. — Без малко да ме стъпчете.
— Какво, по дяволите, правиш тук навън? — избухна Катон. — Човек почти не може да те различи в сянката.
— Не усетих, че е станало късно — обясни Фийби. — Нощта пада по-бързо от обикновено.
— Да, тъмно като в рог, а е едва пет часът — съгласи се Джайлс. Огледа се в тъмнината и подуши вятъра. — Май пак ще вали сняг.
Катон се наведе, протягайки ръка към Фийби.
— Ела — заповяда той.
Фийби не се опита да възразява. Съпругът й изглеждаше много ядосан, че я вижда тук в този час. Пое ръката му и стъпи на пъхнатия му в стремето крак. Той я настани на седлото пред себе си и я обгърна с ръка, смушквайки същевременно коня да тръгне.
Фийби се облегна на гърдите му, неспособна да устои на възможността да чуе как бие сърцето му под наметалото и жакета, да вдъхне излъчващата се от него смесена миризма на конска пот и кожени дрехи, да усети почти лимоновото ухание на косата и кожата му. Обърна глава и му отправи сияйна усмивка, посягайки да погали бузата му с жест на възхитително неосъзната интимност.
В тази усмивка, в това докосване имаше нещо неустоимо чувствено. Чувствено и въпреки това учудващо. Катон хвърли кос поглед към Брайън Море, който яздеше до него. Само една изненада очакваше от жена си, помисли той малко тъжно. Такава, която да извади Брайън Море от картината.
Когато дръпнаха юздите на конете, вратата се отвори и ги обля приветлива светлина. Винаги внимателният Бисет се появи на прага, за да ги посрещне. Катон слезе, хвърли юздите на Джайлс и свали Фийби от седлото.
— Да излезеш навън сама и без придружители в такова време, Фийби… та това е непростима глупост — скара й се той, докато я въвеждаше в къщата, положил ръка на кръста й.
— Излязохме рано следобед — протестира тя. — Но наистина нямах намерение да се бавя толкова. Има нещо, за което трябва да поговоря с вас.