Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон я изгледа продължително със свити вежди.
— Добре. Ела.
Обърна се и се запъти към кабинета си. Когато влязоха, затвори вратата и каза:
— Е?
Взе гарафата и си наля вино в една чаша.
— Ходих да видя една приятелка — каза Фийби и добави някак нерешително: — Трябваше да й помогна да си извади зъба.
— Да си извади зъба? — Катон застина с чашата в ръка. — Говори ясно, Фийби.
— Болеше я зъб. Трябваше да й го извадя — обясни Фийби, наблягайки на всяка дума. — Толкова ли е трудно да го разберете, милорд?
— Да — насили се да каже Катон. — Невъзможно ми е да разбера защо лейди Гранвил трябва да ходи в селото и да изпълнява работата на бръснаря! Коя е тази приятелка?
— Смятам — започна бавно Фийби, — че Мег, моята приятелка, беше обектът на проповедта на викария. Тази сутрин тя не беше в църквата, затова отидох да видя дали е добре и да я предупредя. В селото се носят приказки и Бен, ханджията от „Мечката“, казва, че били викнали „търсача на вещици“ от Банбъри. — Погледна смаяното лице на съпруга си и изрече: — Трябва да помогнем на Мег, сър.
— Общуваш с вещица? — запита Катон, щом си възвърна дар слово.
Фийби поклати глава.
— Не… не, Мег не е вещица. Разбира се, че не е. Просто се пусна слух и хората повярваха. Трябва да й помогнем. Опитах се да я убедя да се подслони тук, но тя е прекалено упорита и горда.
— Предложила си гостоприемството на моята къща на жена, обвинена в магьосничество? — Катон не можеше да повярва на ушите си. — Фийби, това надминава всичко.
Оливия излезе права.
— Защо да не й предложа подслон? — запита Фийби. — Вие сте тук мировият съдия. Вие представлявате закона.
— Точно поради тази причина не бих могъл да дам личната си подкрепа на заподозрян човек. Трябва да съм безпристрастен съдия. Сигурно разбираш това, нали?
— Мег е обвинена несправедливо, сър.
— Ако е обвинена, значи трябва да се изправи пред съда — отсече Катон. — Ако обвиненията са неверни, това ще се докаже.
— Как можеш да кажеш това? — извика Фийби. — Знаеш, че справедливостта не възтържествува винаги. Сам каза сутринта, че викарият се опитва да насъсква тълпата.
Наистина бе казал това. Напомнянето не му хареса, но го накара да заговори с по-умерен тон.
— Хвала на великодушието ти, Фийби, но няма да постъпя така. Ще се погрижа да не се допусне злоупотреба с правосъдието. Оттук нататък трябва да оставиш нещата да следват собствения си ход.
— Искаш да изоставя приятелката си? — Фийби поклати глава. — Наистина не мога, сър.
Катон стисна устни.
— Дори и ти… дори и ти трябва да разбереш колко неуместно е съпругата ми да общува с човек с подобна лоша репутация.
Фийби зяпна.
— Лоша репутация! — повтори тя. — Мег е лечителка. Толкова добро е направила на селяните. Не е нейна вината, че детето умря или че кравите в Шипли са заболели от чума.
— Дете… крави? — Катон се обърка. Отпи от чашата и просветлението дойде. — Уроки! Значи затова била цялата работа!
— Да, но Мег не е ходила по тъмно из полето, на лунна светлина. И със сигурност не е урочасала детето!
— Каква безсмислица! — възкликна Катон. — Нямам време за подобни невежествени глупости. Ако обичаш, дръж се настрана от всякакви подобни неща.
— Ще ме извините, сър — каза Фийби, стиснала устни. — Трябва да се приготвя за вечеря.
Направи вдървен реверанс и излезе от стаята.
Затвори вратата след себе си и се спря намръщена в коридора. Дебелите светли вежди почти се сблъскаха над чипия й нос, докато дъвчеше долната си устна. Явно нямаше да постигне нищо, ако продължи да протестира. Независимо от всичките си хубави качества съпругът й беше доста упорит, дори когато грешеше. Нямаше избор, в подобни случаи трябваше да не му обръща внимание.
— Упорит, надут човек! — изрече тя на глас.
— Да, такъв е, нали? — обади се един мек глас от сянката при стълбите. Брайън Море се появи в златистото сияние на свещниците, закрепени от двете страни на вратата на кабинета на Катон. — Неприятности ли имате, лейди Гранвил? — И той вдигна вежда със заговорническо изражение.
— О, наричайте ме Фийби — каза тя с леко нетърпение. — Всички ме наричат така и обикновено не реагирам, когато се обръщат по-официално.
— Тогава Фийби… — изрече Брайън и се поклони. — Простете нахалството ми, но аз добре знам какво е да се бориш с лорд Гранвил. Колкото и точни и разумни да са аргументите, ако той не е съгласен, нищо не може да се постигне.
Фийби вдигна брадичка.
— По принцип вижданията му са правилни — заяви тя.
— По принцип да — съгласи се Брайън с лека усмивка. — Но в частност… — И остави въпроса да увисне във въздуха.