Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Понякога човек нищо не може да направи — каза нерешително Фийби.
— Ти и аз го знаем — проточи кисело Фийби. — Майката на детето взе да ме кълне. Бащата ми се развика. Беше се събрала тълпа, шушукаха си.
Фийби кръстоса ръце над гърдите си, потръпвайки несъзнателно. Усети как коремът й се свива от страх.
— И какво казваха?
— Че съм урочасала детето.
— Значи за тебе се пенеше викарият — каза Оливия, приближавайки се към Фийби, и сложи ръка на рамото й.
— Сигурно — отвърна Мег. — Предразсъдъците са непредсказуемо зло. — Тя взе шепа мащерка и върбинка от решетката. — Сложи чайника на триножника, Оливия. Трябва да си направя чай за подутото.
— Това като че ли идва изневиделица — изрече Фийби. — Та ти миналата седмица излекува треската на момичето на Бейли… Виж и децата на Харви. Миналия месец едва ходеха с патерици, а сега тичат и скачат из селото.
— Това беше тогава. Другото е сега.
— Може би на път за у дома ще се отбия в „Мечката“ в селото, да чуя какво говорят хората. Ако приказват подобни глупости, и аз ще има какво да им кажа.
Очите на Фийби хвърляха яростен блясък. Мег поклати глава.
— Внимавай, Фийби. Катранът лепне.
Когато чайникът започна да пуска пара, тя сложи тревите в глинената чаша за чай.
— Катранът няма да залепне по лейди Гранвил — тръсна глава Фийби.
— Този катран не зачита никакво благородство — отговори Мег. — Помниш лейди Констанс… и на нея не й се размина изпитанието за вещици.
Фийби сви вежди.
— Но тя беше обвинена от любовницата на съпруга си. И когато това се разбра, я освободиха.
Мег направи лек утвърдителен знак с глава, но според Фийби не беше убедена.
— Не й се размина изпитанието за вещици — повтори Мег. — В открит процес.
— Това сигурно е ужасно — каза побледняла Оливия.
Да те изложат гола пред съд и публика и „търсачът на вещици“ да те проверява щателно със своите дълги игли — това бе немислим ужас.
— Слабо казано — изрече сухо Мег. — Но да се надяваме, че няма да се стигне до такова нещо.
Тя заля тревите с вода и ароматна пара изпълни малката стая.
— Е, ще видя какво мога да открия. — Фийби се наведе да целуне Мег. — Сигурна ли си, че няма да имаш нужда от нищо друго?
— Не, скъпа. — Мег потупа бузата си. — Най-много имам нужда от сън и да остана сама.
— Добре, прати вест у дома, ако се почувстваш зле. Освен ако… — и Фийби се поколеба — ако не решиш да дойдеш сега с нас. Никой няма да те преследва под покрива на лорд Гранвил. А когато всичко отшуми, можеш да се върнеш.
Мег решително поклати глава.
— Не, наистина не. Благодаря ви, но няма да напусна дома си заради злословията на някакви невежи.
Фийби не бе очаквала друго, затова не настоя.
— Чудя се какво ли би казал баща ми, ако доведем Мег у дома — изрече замислено Оливия, когато двете тръгнаха обратно по пътеката.
— Какво би могъл да каже? — запита Фийби в искрено недоумение.
Оливия й хвърли бърз поглед.
— Той може да не види нещата такива, каквито ти ги виждаш.
Фийби сви вежди. Бе забелязала, че Катон не гледа на селото и поданиците си по същия начин като нея.
— Баща ми е много справедлив съдия и много великодушен към поданиците си — каза Оливия. — Но н-не обича да се замесва лично. Той е господар на имението; това не е негова работа.
— Добре, но е моя работа — заяви Фийби след минута размисъл. — Аз обичам да се замесвам лично.
— Може би ще успееш да промениш мнението му — предположи Оливия, но без да бъде особено убедена.
— Може би — отговори Фийби. Бяха стигнали до алеята, която водеше към имението. — Ти върви у дома. Аз ще се отбия в селото, да поразпитам за Мег и ще дойда.
— Сама ли ще отидеш? — запита Оливия със съмнение в гласа.
— Може да не говорят открито, ако и ти си там — обясни Фийби. — А и никой няма нищо лошо да ми направи. Те са ми приятели.
— Да, виждаш ли, точно това е разликата между тебе и баща ми — изтъкна Оливия. — Той никога н-няма да допусне, че поданиците могат да бъдат негови приятели.
Фийби се замисли над това прозрение, бързайки по селската улица. Без съмнение Оливия беше права, но как да съгласува отношението на Катон и своето? Там се криеше загадката. Тя беше твърдо убедена, че нейното мнение е единствено правилното, така че ако някой трябваше да се променя, със сигурност трябваше да е Катон.
Все още свила вежди, тя влезе в хана „Мечката“, откъдето тръгваха всички клюки.
— Добър ден, лейди Фийби — приветства я стопанинът, когато тя пристъпи в тъмното преддверие. — Какво мога да направя за вас?
Фийби бе решила да постави въпроса пряко.