Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Изненадващо, Авиенда също изпитваше страх, но мъничък и овладян, едва ли не погълнат от решимост! Гарения и Кирстиан видимо трепереха, изпълнени с такъв ужас, че беше просто удивително как изобщо успяват да прегърнат Извора. Това, което изпълваше Реане до предела, беше нетърпение, което не можеше да скрие, колкото и да приглаждаше полите си. А колкото до Ата-ан Миере… Дори от Тебрейл се изливаше предпазлива тревога и не беше нужно дори да хвърлиш поглед към очите на Метарра и тези на Райнин, за да разбереш, че са приковани в Кайре, която следеше всички с властно нетърпение.
Нея Елейн остави за най-накрая и не се изненада особено, че й се наложи да направи четири опита — четири! — докато влее и нея в кръга. В отдаването си Кайре не беше по-добра от Нинив. Елейн отчаяно се надяваше, че жената все пак е избрана заради дарбата си, а не по ранг.
— Сега ще го предам на теб — каза тя на Ветроловката, след като най-после успя. — Ако помниш какво направих с Нин… — Думите моментално замръзнаха в гърлото й, след като водачеството на кръга й бе изтръгнато, все едно че внезапен порив на вятъра развя дрехите й или изтръгна костите й. Тя издиша свирепо и ако прозвуча почти като съсък, какво от това?
— Добре — каза Кайре и потърка длани. — Много добре. — Съсредоточила беше цялото си внимание в Купата. Е, може би не чак цялото. Реане понечи да седне и без да вдига глава, Кайре я сряза: — Стой на позиция, жено! Това да не ти е риба да солиш! Стой мирно, докато не ти се каже да мръднеш!
Стресната, Реане се изправи рязко и измърмори нещо, но за Кайре все едно че беше престанала да съществува. Очите на Ветроловката не се отместиха от разлатия кристал. Елейн усети решимостта й, толкова голяма, че можеше планина да премести. И още нещо — мъничко и пометено бързо. Нерешителност. Нерешителност? Ако след всичко това жената не знаеше какво да направи…
И в този момент Кайре привлече. Бръкна надълбоко. Сайдар рукна през Елейн, почти до границата на онова, което можеше да понесе; лумна несекващ пръстен от светлина, свързал жените в кръга, по-ярка там, където се използваше ангреал, но достатъчно силна навсякъде. Тя се втренчи в приливите от Кайре, сливащи се в невероятно сложен сплит от всичките Пет сили, като четирилъча звезда, надвиснала над Купата в непостижима прецизност според Елейн. Звездата докосна кристала и Елейн ахна. Веднъж тя самата бе преляла тънка струйка в Купата — в Тел-айеран-риод, разбира се, и само в отражението й, въпреки че пак беше опасно — и този чист кристал бе станал светлосин, а къдравите облаци се бяха раздвижили. Сега Купата на ветровете беше синя; с ярката синева на лятно небе, и по нея се рееха белите валма на облаците.
Четирилъчата звезда стана петлъча, паяжината на сплита леко се промени и ето че Купата се превърна в зелено море с големи, надигащи се вълни. Петте лъча станаха шест и се появи друго небе, по-тъмно, зимно навярно, с пурпурни облаци, натежали от дъжд или сняг. Седем лъча — и сиво-зелено море забушува бурно. Осем лъча — и небе. Девет — и море, и изведнъж Елейн усети как самата Купа започва да привлича сайдар, в безумен порой, какъвто всички в кръга заедно нямаше да могат да постигнат.
Промените в Купата продължиха нестихващо — от море към небе, от вълни в облаци, и една гърчеща се, заплетена като дълга женска плитка колона от сайдар се изстреля нагоре от кристалния диск, Огън и Въздух, Вода, Земя и Дух, колона от сложно изплетена дантела, широка колкото Купата, катереща се нагоре и все по-нагоре в небето, докато върхът й не се стопи от погледа високо в небесната синева. Кайре продължи да вприда — пот течеше от лицето й; спря се, като че ли за да отмахне с клепачите си солените капки, и се взря в образите в Купата, след което подхвана нов сплит. Формата на сплита в дебелата колона се изменяше с всеки впридък, повтаряйки с покорство онова, което заплиташе Кайре.
Елейн си даде сметка, че беше постъпила много добре, че не пожела сама да съсредоточи потоците на този кръг. Това, което вършеше Кайре, изискваше години учение, много повече години, отколкото Елейн бе преживяла. Много повече години. И изведнъж осъзна още нещо. Неизменно променящата се ефирна плетеница на сайдар се изви около нещо друго, нещо невидимо, от което колоната се втвърди. Тя преглътна. Купата бе започнала да привлича сайдин заедно със сайдар.