Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Няма да ида — прошепна Шантел.
— Напротив — повиши глас Рахин. — Нямате избор.
Последните думи бяха достатъчни, за да нарушат вцепенението на Шантел и да разбудят огнения й темперамент.
— Вървете по дяволите! — изкрещя тя и се забрави дотам, че продължи на английски: — Никога няма да се доближа до онзи ужасен човек! Ще ме отведете при него и ще трябва да ме държите здраво, докато извърши мръсното си дело.
— Това не би ни създало проблеми — отбеляза сухо Рахин.
— Няма да го направите — пошушна сломено Шантел.
— Напротив.
Младата жена смаяно я изгледа и обвинително изкрещя:
— Говорите английски!
— Аз съм англичанка.
— Значи и той е наполовина англичанин? Господи, става все по-лошо…
— Не разбирам защо…
— Вие нищо не разбирате! Отдавна сте тук и сте започнали да мислите като тях. Действате като мюсюлманка. У вас не е останало нищо английско, иначе нямаше да ме принуждавате да извърша подобно нещо.
— Не ви принуждавам аз, Жахар. Такава е била Божията воля. Тя ви доведе тук, направи ви робиня и ви отне възможността за избор. Затова се подчинете на господаря си, иначе ще си носите последствията.
— Рахин — прекъсна я малко нервно Хаджи. — Нямаме време за приказки.
— Знам — въздъхна тя и се извърна настрани. — А ако се възпротиви срещу Джамил и го ядоса… Жени са умирали и за много по-малко от това.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Магически думи: „Направи го или умри.“ Още преди да разбере дали това е истина, Шантел трябваше да се подчини. Беше ужасена и кипеше от гняв, ала не беше загубила разума си. Би направила много, за да запази девствеността си — но нямаше да умре заради нея.
Почти не чуваше гласа на Хаджи Ага, докато вървяха бързо по безкрайните коридори към покоите на владетеля. Не възприе нищо от дадените й в последната минута нареждания и напътствия. Много добре знаеше какво я очаква. Вашти подробно беше описала деянието и думите й кънтяха в ушите на младата жена:
Ще мине бързо. Ще вкара онова нещо в теб и ще почувстваш ужасна болка, като разкъса химена ти. Ако е в добро настроение, ще изчака, докато болката утихне, но това е малко вероятно, защото той не се интересува от чувствата на жената. После ще се задвижи все по-бързо и по-бързо и накрая ще извика от удоволствие. След като си почине малко, ще се отдели от теб и това е всичко. Проста работа. Веднага щом стане, ще те прати обратно в харема. Наложниците рядко се задържат при него по цяла нощ, тази чест е предназначена само за жените му.
Това описание измъчваше непрекъснато Шантел и тя не разбра нищо от сложните начини за прелъстяване и възбуждане на мъжкото желание, които описваше учителката й. Нямаше никаква представа как ще му достави удоволствие. Още повече че трябваше да задоволи точно него — мъжа, когото мразеше и от когото се отвращаваше.
В цялата работа имаше обаче и нещо смешно, което й помагаше да не полудее окончателно. Връх на глупостта беше, че цял куп хора са се втурнали да се косят за сексуалните удоволствия на един-единствен човек. Всяка жена, всеки евнух, всички робини мислеха само за едно: господарят да е доволен.
Шантел се опита да се усмихне, макар че много й се искаше да заплаче. Във всеки случай положението й беше ужасно. Унизително беше да си представя, че е избрана да бъде главната съставна част на тазвечерното меню.
Ето че дойде и нейното време. Предстоеше й да направи съдбоносната крачка… Но не, не може да бъде! Това е само лош сън…
— Ще се изправите едва когато ви заповяда.
— Да се изправя?
Шантел стоеше пред затворената врата. Обърна се бавно и очите й срещнаха загрижения поглед на Хаджи Ага.
— Жахар, нима не чухте нищо от онова, което ви казах?
— Аз… Съжалявам, не чух. Повторете го, ако обичате.
— Късно е вече — отговори раздразнено евнухът. — Запомнете, че трябва да паднете по лице пред него и да се надигнете чак когато ви нареди. Правете само онова, което поиска от вас, и всичко ще мине добре. Моля се на Аллаха да не е сърдит за забавянето.
— Какво забавяне?
— Нареди да ви доведем веднага.
— Защо?
— Аллах знае — въздъхна тежко Хаджи.
С рязък жест той издърпа покривалото, което закриваше долната част на лицето й, отвори вратата и придружи Шантел до средата на просторното помещение. Тъй като нямаше доверие в младата жена, евнухът потегли ръката й, докато тя се отпусна на колене. Доволно отбеляза, че е склонила глава към земята, и напусна стаята заднешком.
Но постъпката на Шантел не изразяваше страхопочитание. Веднага след влизането си тя сведе глава и скри очите си, решена да остане колкото се може по-дълго в това положение — по простата причина, че не желаеше да вижда пашата. А в тази поза й беше най-лесно да го стори.