Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Дойдох да ви обясня секса.
— Май се шегувате — отбеляза сухо Шантел, защото момичето беше с няколко години по-младо от нея.
— Това е нормално, лала — обади се Адама. — Господарката ще ви разкаже всичко, което трябва да знаете за тези неща.
Шантел неодобрително изгледа малката си прислужница, която беше подвила крака на пода и жадно очакваше започването на уроците. Макар че тя, Шантел, беше принудена да изслуша някои неприлични неща, нямаше да позволи тона на едно шестнадесетгодишно девойче.
— Излез навън, Адама.
— Ама…
— Върви!
Шантел веднага съжали за тона си, когато прислужницата изхвърча толкова бързо от стаята, че господарката й не успя да обясни какво е предизвикало неодобрението й. По-късно щеше да поговори с нея. Адама не биваше да се страхува от госпожата си, както повечето робини в харема. Но този страх беше повече от разбираем, защото за неподчинение се налагаше смъртно наказание.
Шантел въздъхна и се обърна към младото момиче, разположило се удобно на възглавниците край ниската масичка. Гривните на ръката й прозвъннаха, когато посегна към сладкишите, приготвени от Адама. По лицето й бяха изписани надменност и пренебрежение, около пълните устни имаше меки бръчици. Въпреки младостта си беше с разкошни форми: закръглена фигура, която Шантел направо нарече дебела, тежки гърди, широки бедра и пълна талия. Май отговаряше точно на ислямския идеал за жена, установи развеселено Шантел. Сафия вече й беше обяснила, че ако не напълнее, господарят никога няма да я повика.
И тя естествено не докосваше сладкишите, които Адама непрекъснато й предлагаше. След пленяването си беше доста отслабнала и възнамеряваше да си върне предишното тегло, но нито грам повече. Най-добре беше всяка вечер да играе гимнастика, а пък останалите нека се чудят, че не напълнява при тази обилна храна. Трябваше само да запази упражненията си в тайна.
— Очаквахте ме, нали?
— Мисля, че да — отговори с въздишка Шантел. Колкото по-бързо мине този „урок“, толкова по-добре.
— Казвам се Вашти — съобщи момичето и високомерно добави: — Означава „красавица“.
Вашти наистина беше хубава, призна пред себе си Шантел, но я нервираше с държанието си.
— Колко мило.
Вашти сви рамене и прие казаното като комплимент, макар че нямаше ласкателство, което би могло да направи англичанката по-симпатична в очите й. Вече я мразеше, защото Джамил лично беше купил тази отровна змия, докато Вашти беше купена от майка му и през осеммесечното си пребиваване в харема само веднъж беше повикана от владетеля. Вашти ревнуваше жените, ревнуваше фаворитките, към които нямаше честта да принадлежи, а най-много ревнуваше новодошлата, която предизвика толкова вълнения и слухове.
Беше й ужасно неприятно да обучава тази девствена чужденка как да се държи в леглото на владетеля, след като самата тя явно имаше нужда от уроци. Не беше успяла да задоволи достатъчно господаря и той никога вече не я беше повикал в спалнята си. Но Сафия не беше помислила за това. Тя просто беше заповядала на Вашти да иде при новата и да й обясни кое как се прави. Чудесно, беше си помислила Вашти, ще го сторя, и то така, че тази нахакана блондинка да трепери от страх, когато я повикат. И тя самата умираше от страх, когато онази омразна Ясмин й представи секса като нещо отвратително и болезнено.
При тази мисъл Вашти се ухили самодоволно. Не можеше да знае, че Сафия я е избрала точно поради липсата на опит. Управителката на харема кипеше от гняв срещу Жахар след случилото се в хамама и тежките укори на Рахин. Ако не беше й дала вече Адама, щеше да назначи при нея най-мързеливата и негодна робиня в целия харем. Но Вашти беше много добро решение, защото ревността и злобата на момичето бяха известни навсякъде.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Щом влезе в новата си спалня, Дерек побърза да се освободи от тюрбана и обшития с бисери кафтан. Омар, който го следваше по петите, се засмя, развеселен от жеста, с който младият мъж захвърли непривичното за него облекло, неотменна част от ролята, която трябваше да изпълнява.
— Мисля, че маневрата за отклоняване на вниманието мина успешно, нали? — заговори везирът.
— Аха — изръмжа Дерек. — Звучи доста въодушевено за човек, който дълго и шумно се съпротивляваше на осъществяването й.
Идеята беше на Дерек и беше възприета от Джамил, но не и от Омар. Но всичко мина както трябва. В ролята на Джамил Дерек се появи във външния двор, за да разгледа новите чистокръвни коне. Посвети на тази дейност няколко часа, за да разбере целият палат с какво се занимава. През това време, преоблечен в неговия бурнус, Джамил незабелязано се измъкна през главната порта.