Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Очите му се свиха едва забележимо.
— Тук не одобряваме английския, Жахар. Френският ви е отличен, макар че не всички го разбират. Използвайте го, когато сте с мен, но иначе предпочитайте смесицата от турски и арабски, която е характерна за палата. Само този език е позволен.
Шантел не отговори. Какво можеше да му каже? Думите му бяха равни на заповед. Разбра и още нещо: майка му беше англичанка, но тя не го беше научила на своя език. Доказаха го следващите му думи:
— Какво казахте преди малко?
За миг Шантел поиска да го излъже, но ръката му улови брадичката й, вдигна главата й и я принуди да го погледне. Затова реши да каже истината, надявайки се да го ядоса достатъчно, за да я отпрати.
— Попитах дали получавате всичко, което искате.
Той не отдръпна ръката си, напротив, вдигна и другата и обхвана лицето й. Не беше обиден, пък и този път инстинктът за самосъхранение помогна на Шантел да се откаже от подигравателния тон.
— Разбира се — отговори дрезгаво Дерек. — Всичко, Жахар. Защо да бъде другояче, щом всяка жена и всеки роб в този дворец — включително и вие — ми принадлежат?
Шантел се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я задържа и се доближи още повече, докато бедрата му докоснаха нейните. Ноздрите й се разшириха от замайващата миризма на мускус и сандалово дърво, която се излъчваше от него.
Господи, примигна Шантел, този човек умееше да хипнотизира — с близостта на тъмнозелените си очи, с топлия си дъх до нейните устни. Тя простена и в този миг Джамил рязко се отдръпна от нея.
— Ще вечеряме — заяви той, сякаш никога не беше възнамерявал да я целуне, сякаш тя никога не беше желала целувката му.
Последва го и видя, че вечерята е приготвена в малката оградена градинка, която се намираше точно пред салона. Слънцето вече беше изчезнало зад високите стени, които заграждаха този малък рай, но последните му лъчи се отразяваха в покрива на палата, който се издигаше високо над тях.
В живописно разположени лехи растяха лалета, рози и карамфили. Едно-единствено дърво, под което имаше пейка, хвърляше хладна сянка над градинката. В един ъгъл малък водопад струеше в езерце, облицовано с яркосини плочки, които бяха в приятен контраст с декоративните оранжеви рибки.
Около кованата месингова масичка бяха подредени големи четириъгълни възглавници. Мирно кътче, почти романтично, а далечната прилика с английски пикник действаше освежително и отпускаше нервите.
Шантел остави Джамил да я отведе до възглавниците, но изчака да го види къде ще се настани, за да увеличи разстоянието между тях колкото се може повече. Но нямаше защо да се тревожи. Пашата заобиколи ниската масичка и се настани на отсрещната възглавница.
— За какво мислите? — попита той, когато слугите внесоха първите табли с ядене.
— Мисля, че на вас ви е все едно, искам ли да вечерям с вас или не. — Не биваше да го казва. Защо да го ядосва? Но той остана съвсем спокоен, махна на слугите да се приберат и лично напълни чинията й.
— Права сте — промълви след минута той. — Въпросът беше зададен от чиста учтивост към вас.
— Ако бях отказала?
— Щях да настоя.
— Разбирам.
Той я погледна и се усмихна на скованата й поза.
— Не ми се вярва, че разбирате. Аз съм владетелят. Мога да изисквам какво ли не от хората и никой не смее да се опълчи срещу мен. Но аз мога да поискам някои неща и като мъж, като Джамил, за да видя докъде стига изкуството ми да убеждавам.
Шантел скептично вдигна вежди.
— Да вярвам ли, че все пак ми оставяте някакъв избор? Казаха ми, че нямам такъв.
— Може би — в някои отношения.
Шантел не посмя да попита дали в тези неща влизаше и задължението й да легне в леглото му. Много се съмняваше и не й се искаше да засяга тема, която непременно щеше да й развали апетита.
Вечерята мина спокойно. Всеки непредубеден наблюдател би забелязал, че Джамил е също така нервен като нея. Но младата жена се стараеше да не го поглежда и се зае с яденето, поставено пред нея.
Менюто се състоеше от пържено пиле и пидели кебап — парче агнешко, оваляно в меко тесто и опечено. Като че това не беше достатъчно, та им поднесоха и пуйка, пълнена с ориз, дробчета, фъстъци и стафиди. Гарнитурите също изглеждаха съблазнителни. Сладки чушки, пълни с късчета месо и богато подправен ориз, бял фасул, аспержи и два вида салати.
Напитките бяха разнообразни. Предложиха на Шантел каняк — нещо средно между бренди и вино, единственият позволен порок на мюсюлманите; бадемово мляко, подсладена вода и настойка от портокалови цветчета; после сладко кипарисово вино и натурален черешов сок. Младата жена забеляза, че господарят пиеше само бадемово мляко и за първи път й мина през ума, че той строго се придържа към правилата на исляма и не се докосва до спиртни напитки. Самата тя избра каняка с надеждата, че той ще й помогне да издържи докрай този страшен изпит. Щеше да изпие цялата бутилка, но Джамил й разреши само две малки чашки.