Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Появата му веднага привлече вниманието на всички, защото от няколко месеца насам Джамил не излизаше във външния двор. А Дерек отиде още по-далеч: качи се на белия жребец и го язди в продължение на цял час за възхищение на смаяното множество. Така даде достатъчно време на брат си да стигне до пристанището и да се качи на кораба, който трябваше да го отведе в Истанбул. Естествено съществуваше риск да бъде намушкан с нож, ако някой фанатичен убиец се скриеше между стотиците зяпачи, но всичко мина без произшествия и Омар нямаше причини да го укорява.
Въпреки това старецът изглеждаше смутен, че мрачните му предвиждания не са се сбъднали, и се опита да се защити:
— Беше опасно, Касим, и аз все още продължавам да твърдя, че можехме да инсценираме нещо друго, без да замесваме и вас.
— Да, но така ударихме с един куршум два заека. Джамил се измъкна незабелязано, хората можаха да се нагледат на безбрадия си владетел, а убийците са сигурни, че жертвата им все още е сред тези четири стени. Освен това цялото внимание се съсредоточи върху мен и никой не помисли да преследва Джамил.
— Вярно е, всичко е вярно — въздъхна Омар.
— Има и още нещо, драги.
— И какво е то?
— Тази игра ми достави удоволствие.
Омар укорително изпръхтя.
— Да се надяваме, че следващите ви удоволствия ще бъдат малко по-безопасни.
— О, разбира се — ухили се Дерек. — Започваме веднага. Казахте, че днес вече няма нужда от мен, нали?
— Да. Вашето присъствие не е необходимо.
— Добре. Ще пратя за Хаджи Ага. Или е достатъчен някой пратеник? Искам да ми доведат Жахар.
— Сега? — Омар учудено вдигна вежди.
— Не е подходящо по това време на деня, така ли?
— Не, не е това, но… Момичето сигурно още не е готово за вас, Касим. При нас обучението трае дълго, не помните ли?
— Много важно — засмя се Дерек. — За разлика от Джамил аз съм свикнал с необучени жени.
— Но тя е тук само от четири дни.
— Купихте я за мен, нали, Омар? Или не беше така?
Омар се стресна, защото резкият тон на Дерек беше същият като на брат му.
— Много добре знаете, че е ваша.
— Защо тогава трябва да чакам, щом я желая още днес, още в тази минута?
Разбира се, Омар можеше да му изброи десетки причини, поради които беше по-разумно да изчакат, но знаеше, че Дерек нямаше да ги чуе. Старецът отдавна беше забравил кога за последен път е желал някоя жена толкова силно. Но помнеше младостта с нейните неочаквани желания, а и не биваше да забравя, че през последните нощи глупавият Касим беше отказал да сподели леглото си с робинята, която му изпращаха.
Все пак направи последен опит:
— Има още десетки жени в харема…
— Омар!
Старецът вдигна ръце.
— Добре де, повикайте Хаджи Ага. Ако някой друг отнесе тази нечувана заповед, жените няма да му повярват.
От двадесет години насам Хаджи Ага не беше тичал толкова бързо. Веднага, беше казал Джамил. Какво означаваше „веднага“? Имаха ли време поне да облекат момичето както трябва? Дай Боже, поне да са я окъпали. Беше късен следобед и банята би трябвало да е най-малката му грижа. Когато нахлу в покоите на Рахин, главният евнух беше останал без дъх и едва след няколко секунди успя да промълви:
— Иска я сега.
— Кого?
— Жахар.
— Какво?
— Няма време за чудене, Рахин. Каза „веднага“.
Рахин отвори уста да протестира, но при думата „веднага“ бързо я затвори. Джамил никога не я употребяваше, когато искаше да му пратят нова наложница.
Тя пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се обърна към жените, насъбрали се край нея.
— Чухте думите на Хаджи Ага. Нямаме време за губене. Халила, върви да избереш дрехи. Нещо в лавандуловосиньо, което да подхожда на очите й. Сарил, донеси ковчежето със скъпоценностите, най-добре онова с перлите. Ома, дай бързо благовонните ми масла. Тръгвайте, Хаджи!
Старецът се усмихна и изтича след нея.
— Отлично се справяте, Рахин.
Тя не обърна внимание на забележката му.
— Опитахте ли се поне да му обясните, че момичето не е готово?
— Разбира се.
И въпреки това Джамил я иска веднага, разсъждаваше Рахин.
— Защо бърза толкова? Жахар няма да има възможност да се подготви и това неминуемо ще се отрази на самочувствието й. Но пък, от друга страна, чест е да бъдеш избраната…
— Да не мислите, че тя смята така?
Рахин спря и кръвта се дръпна от лицето й.
— Аллах да се смили над нас! Какво ще правим, ако почне да се съпротивлява?