Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
През краткия си живот в харема Шантел никога не беше виждала подобно великолепие. Тези одежди бяха достойни за царица или… или възбуждаха желанията на господаря! При тази страшна мисъл погледът й потърси очите на лала Рахин, но майката на владетеля я гледаше невъзмутимо. Нали я уверяваха че владетелят няма да я повика преди завършване на сексуалното й обучение? Та тя едва беше започнала да се учи. Освен това искаха да я охранят, а тя не беше наддала дори килограм и страните й едва бяха започнали да порозовяват.
— За мен ли е този костюм? — попита тихо Шантел.
От внимателния поглед на Рахин не беше убягнала искрата на ужас, проблеснала във виолетово-сините очи.
Но майката на владетеля беше вътрешно подготвена за предстоящата битка и много добре знаеше, че момичето няма никакви изгледи да я спечели.
За миг й мина през ума, че може би е по-добре да излъже Жахар. Това щеше да улесни задачата й. Можеха да я облекат и набързо да я отведат в покоите на Джамил. Тогава момичето нямаше да я намрази. Рахин с изненада установи, че не й се иска да си навлича омразата на тази своенравна англичанка.
Но всевластната господарка на харема само въздъхна, защото знаеше, че не бива да се самозалъгва. В никакъв случай не можеше да допусне съпротива на прага на спалнята. Последствията щяха да засегнат целия палат и тя не трябваше да рискува, дори ако поемеше върху себе си гнева на Джамил, а и никак не й се искаше да го стори. Освен това лъжата само щеше да засили омразата на Жахар.
На първо време трябваше да я облекат.
— Харесва ли ви? — попита с усмивка Рахин. — Веднага разбрах, че цветът ще ви отива. Реших, че заслужавате награда, задето бързо свиквате с нашия живот.
Шантел смаяно изгледа Хаджи, но когато и той кимна с глава, облекчено се усмихна.
— Много ви благодаря. Възхитителни са.
— Какво чакате тогава? Облечете се, искам да видя как ви стоят. Жените ми ще ви помогнат.
— Не — отговори учтиво, но твърдо Шантел. — Само Адама има право да ми помага.
Рахин хвърли поглед към момичето, коленичило край пейката.
— Добре, но побързай, Адама. Нямаме никакво време.
Шантел може би не разбра, но Адама веднага проумя какво очаква господарката й. Ала се боеше до смърт от гнева на всемогъщата лала Рахин и не посмя да предупреди младата англичанка. Прислужницата много добре разбираше намеците на Шантел от последните дни и сега знаеше защо лала Рахин отлагаше истината до последния момент. Дори когато останаха сами в стаичката за преобличане, момичето не каза нищо, само се помоли безмълвно на Аллаха за доброто на господарката си, която непременно щеше да протестира срещу оказаната й чест.
Предупреждението на Рахин оказа своето въздействие и Шантел бе облечена за рекордно кратко време. Адама се изправи и смаяно се вгледа в господарката си, която изглеждаше по-красива от всякога, макар и с бледа, неземна красота.
— Не ме ли харесваш? — усмихна се Шантел.
— О, не, лала! — стресна се Адама — Владетелят ще каже, че сте по-нежна от песента на колибрите, по-красива от…
— Не говори глупости, момиче. Какво ме интересува мнението на Негово височество, щом той изобщо няма да ме види! Но сега искам да се погледна в огледалото. Как мислиш, колко пари да дам на Сафия, за да ме пусне в стаята си?
— Аз…
— О, няма нищо. Лала Рахин ще се погрижи.
Шантел безгрижно излезе навън, за да помоли за тази милост. Но веднага спря, защото всички наложници бяха напуснали голямата зала Очакваха я само Рахин, Хаджи Ага и още двама евнуси, които бяха влезли само преди минута. Първият беше Кадар, но Шантел не го удостои дори с бегла усмивка. Погледът й потърси смарагдовозелените очи на лала Рахин.
— Цветът ви отива извънредно много, Жахар.
Шантел бавно пристъпи напред.
— Благодаря, но бихте ли ми казали вие ли заповядахте на жените да излязат?
Рахин направи крачка към нея и я целуна по бузата.
— Съжалявам, дете, но Хаджи е натоварен да ви отведе при Джамил Решид.
— Но как може така? Нали трябваше да го видя едва след като… — Тя млъкна и лицето й побеля. — Не. — Последната дума прозвуча едва чуто.
Рахин спокойно продължи:
— Вие сте собственост на Джамил. Не можете да отречете този факт. Синът ми е решил да не чака, докато завърши обучението ви. Желае да отидете при него още сега.