Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Моята ръка няма да ти причини зло, Жахар — усмихна се мъжът, внезапно преминал на „ти“. — Отпусни се.
— Не… не мога.
— Защо не?
Той раздвижи дланта си и пръстите му покриха почти целия й корем. После се завъртяха в бавен успокояващ ритъм. Но милувката не беше в състояние да успокои Шантел. Мускулите й се стегнаха, сякаш искаха да отхвърлят допира на пръстите му. Цялото й същество изпитваше желание да избяга.
— Защо не? — повтори настойчиво той. — Дал ли съм ти повод да се боиш от мен? — И сърдито прибави: — Днес?
Шантел го погледна и каза единственото, което беше възможно:
— Не.
— Защо тогава си нервна?
Защото не мога да те понасям, изкрещя мислено тя, но тихо проговори:
— Никой мъж не ме е докосвал така.
— Знам — отговори за нейна изненада Джамил. — Точно заради невинността ти сме тук, не там вътре. — И посочи с глава в посока към спалнята.
Шантел веднага почувства нова надежда А може би денят на нещастието й още не беше настъпил. Може би Джамил я беше поканил само за да свикне с него. Но той побърза да разруши тази крехка надежда.
— Не ме разбирай зле, Жахар. Ще влезем и вътре — щом си готова за мен.
Никога нямаше да бъде готова. Едва не му го каза, но предпочете да замълчи. И изобщо — какво означаваше „да си готова“? Никога нямаше да създаде подобно впечатление у него, каквото и да си представяше той.
Джамил въздъхна и изтегли ръката, която беше скрита зад гърба й.
— Ще се отпуснеш по-добре, ако легнеш по гръб.
— Не искам…
— Легни, Жахар.
Заповедта беше недвусмислена и изключваше всяка съпротива Шантел побърза да се подчини. Какво друго би могла да стори? Мъжът беше толкова близо и можеше да я принуди със сила. Но ако си мислеше, че по този начин ще я накара да се отпусне, жестоко се лъжеше.
Джамил положи главата й върху коляното си, но разстоянието между двамата си остана почти същото. Шантел почувства горещото му бедро под тила си и внезапно си спомни нещо, описано със злобна радост от Вашти — как би могла да му достави удоволствие в тази поза. Страните й пламнаха и тя побърза да затвори очи. Но господарят не промени положението си. Бедрата му оставаха неподвижни. Само горната част на тялото му беше обърната към нея.
— Искам да почувствам вкуса ти, Жахар.
При това тихо предупреждение Шантел се изправи като свещ и втренчи ужасени очи в него. Джамил побърза да я притисне на мястото й. Ужасяващата мисъл, че зъбите му ей сега ще се впият в кожата й, пробяга през съзнанието й и тя се опита да си припомни виждала ли е следи от зъби по телата на другите жени. Но преди да довърши мисълта си, ръката му обгърна кръста й и устните му се разтвориха над пъпа й. Шантел потръпна и от гърлото й се изтръгна болезнен писък. Ала за своя изненада в следващия миг почувства върху кожата си езика, а не зъбите му.
Напрежението й отслабна и това беше толкова очебийно, че Дерек тихо се изсмя.
— Да не мислеше, че ще си хапна парченце от теб, малка луна? Признавам, че много ми се иска да го сторя, и ти обещавам, че няма да те заболи. Някой друг път може би.
Устните му се върнаха на корема й и Шантел усети отчаяно желание да стане и да избяга. Но не можеше да се помръдне, защото дясната му ръка притискаше гръдния й кош. Опита се да затвори очи и да мисли за нещо друго. Но й беше невъзможно, защото усещаше движенията на езика му все по-силно. Нещо се сви в стомаха й, после се надигнаха топли вълни на възбуда и младата жена се разтрепери като лист.
Не разбираше, че мъжът над нея събужда желанието й за любов. Понечи да отблъсне главата му, но всъщност го притисна с две ръце към себе си. Господи, разума ли си изгуби? Какво ставаше с нея?
Чу се въздишката му, дълбока и хладна над меката й кожа, и тялото й се разтърси от студени тръпки.
— Защо не се отпускаш?
— Съжалявам, но не мога — проплака умолително тя. Страхуваше се от гнева му, боеше се да не го предизвика.
— Ако престана да те целувам тук… — езикът му отново се плъзна по корема й — …ще се съгласиш ли да преместя устните си на обичайното място?
— Да. — Щеше да направи всичко, за да го отдалечи от тази опасна зона.
Шантел твърде късно осъзна къде е това „обичайно място“, пък и не й остана време да попита. Преди да успее да си поеме дъх, Дерек я притегли в скута си и запечата устните й с изгаряща целувка, почти болезнена със своята сила. Младата жена не можеше да се изплъзне от натиска му, защото ръката на мъжа здраво обхващаше тила й и държеше главата й неподвижна.
После, сякаш някъде много отдалече, тя чу стон и се уплаши до смърт, че го е ядосала или наранила. Но това не сложи край на страстната целувка. Напротив — другата му ръка обхвана гърба й и притисна горната част на тялото й до гърдите му така, че тя почти изгуби свяст.