Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Когато донесоха десертите, Джамил учтиво я обслужи и сложи в чинията й от всички видове. Имаше сиропирани пасти, баклава, халва — гъста смес от масло, мед, сусам и орехи, освен това няколко вида желирани сладости, наречени рахат локум, което означаваше нещо като „отмора за слюнката“ и въздействието му беше точно такова. После им сервираха турско кафе, което свариха направо на масата — горещо, сладко, с дебел каймак. Шантел започваше да го харесва.
По време на вечерята младата жена изяде повече, отколкото през всичките седмици на пленничеството си, и беше готова да погълне още толкова, само и само да удължи още малко агонията пред края. Но все пак вечерята свърши и цяла тълпа слуги разчистиха масата.
Внесоха наргилето на Джамил, но той не го докосна. Подпъхна няколко възглавници зад гърба си, облегна се на лакът и се загледа в Шантел. Лекият бриз развяваше черната му коса и една немирна къдрица постоянно падаше на челото му. Шантел не вярваше, че косата му е толкова гъста и къдрава, след като постоянно носеше тюрбан. Искаше й се тюрбанът и сега да е на главата му. Без него съвсем приличаше на англичанин.
Мислите на мъжа срещу нея явно кръжаха около същите въпроси, защото след малко се чу приглушеният му глас:
— Бих желал да разбера дали косата ви е толкова копринена, колкото изглежда. Елате по-близо, Жахар, и ме оставете да я помилвам.
Глупаво би било да каже не. Не можеше просто така да отклони една съвсем обикновена молба Заобиколи малката масичка и се сви на възглавницата до него.
Дясната му ръка веднага посегна към челото й и издърпа обсипаната с бисери диадема, която крепеше воалите. Пръстите му се плъзнаха по кожата й, но само за миг. После вдигна ръка и остави русите коси бавно да се стичат между пръстите му.
Шантел обърна глава и видя как мъжът навива на ръката си един платиненорус кичур. За миг усети замайване. Толкова интимен беше жестът на тези тъмни ръце, които милваха косите й с безкрайна нежност и чувствителност, сякаш искаха да проникнат до самата й същност. Тя се изви към него, за да му е по-удобно, вярвайки наивно, че по всяко време може да се изплъзне.
— Сбъркал съм — промърмори той и смарагдовозелените очи се впиха в нейните. — По-мека е от коприна. И кожата ви ли е такава?
О, Господи, ей сега ще я докосне! Тя се опита да се дръпне, но хватката в косите й стана по-здрава и не й позволи да се отмести.
— Елате, Жахар, полегнете на моята възглавница — помоли меко мъжът. — Сложете глава на коляното ми. — Когато момичето не се помръдна, добави с леко повишен тон: — Трябва да свикнете да лежите до мен, но в момента ме интересува само кожата ви. Голяма част от нея е гола, така че не съм принуден да ви моля да свалите някоя дреха.
Това може би трябваше да я успокои, но не успя. Знаеше, че не бива да му отказва тези малки любезности, защото тялото й му принадлежеше. Нямаше защо да я моли. Можеше просто да вземе онова, което искаше. Все още не знаеше дали щеше без съпротива да му позволи да проникне с „онова нещо“ в голото й тяло, но нямаше защо отсега да изпада в паника. Преди това той трябваше да я отведе в леглото.
Макар че я беше повикал толкова скоро, този мъж не бързаше. Това я учуди и тя усети в сърцето си нарастваща благодарност. Успокояваше я и фактът, че днес Джамил е съвсем друг човек в сравнение с първата им среща.
— Жахар — произнесе тихо той, без нетърпение, но с тон, от който ставаше ясно, че колебанието няма да й помогне. Мъжът просто седеше и чакаше.
Шантел се раздвижи и малко нервно се прехвърли на възглавницата му. Нямаше желание да положи глава на коляното му, както й беше предложил. Много добре знаеше, че при тази поза изпъкват гърдите й, но нямаше как да го избегне. Според мюсюлманските представи бюстът й не беше голям, но тя съвсем не го смяташе за малък. Джамил беше свикнал със своите жени и сигурно изобщо нямаше да забележи мъничките й гърди.
Владетелят наистина не обърна внимание на бюста й. Беше втренчил поглед в голата й талия. Как можа толкова глупаво да се надява, че ще се насочи към оголените й ръце! Ръката му бавно се отпусна на корема й. Шантел затаи дъх, защото тази ръка пареше. От устните й се изтръгна тих стон.
— Какво има? — пошушна той. Очите му я привличаха като магнит.
— Нищо — едва успя да отговори тя, пламнала от смущение.