Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Не знаеше къде е застанал той. Може би още не е пристигнал. Нито го чуваше, нито усещаше присъствието му. Или не? О, да, някой я наблюдаваше и това беше извънредно неприятно.
Дерек предпочете да мълчи, защото съвсем не беше сигурен в гласа си. Струваше му се, че е чакал цяла вечност. А бяха минали само четири дни. Мрачни, нерадостни, но изпълнени с надеждата, че един ден ще се смее на себе си и на проблемите, които създаваше въображението му. Моментът настъпи, но не му беше до смях. Младата жена беше пред него: още по-възбуждаща, отколкото я помнеше, въздушна, гъвкава, негова.
Но девствена. Непременно трябваше да си го повтори, иначе щеше да скочи и да я отнесе в леглото.
— Станете и ме погледнете.
Не: „Дайте да ви видя“, защото вече я виждаше. Проклети да са очите му!
Шантел се скова при звука на гласа му, но не помръдна. Искаше й се да се изправи, но я беше страх, че само след минута ще се озове в прегръдките му.
— Знаете, че трябва да ми се подчинявате във всичко, Жахар, а аз моля само за едно: да ме погледнете. Какво престъпно има в това?
Гласът беше спокоен, почти нежен, но беше същият, който Шантел помнеше: леко дрезгав, дълбок, готов да осъди всяко момиче на брутално изнасилване, после да отмени заповедта и безучастно да я попита не се ли е реабилитирал в очите й. Каквото и да направеше, този мъж никога нямаше да възстанови честта си пред нея.
Седна на пети и видя не само Джамил, но и двамата му телохранители, които стояха до стената отляво и отдясно на широко легло, укрепено с четири колони. Джамил седеше на високото легло, преметнал крак върху крак и скръстил ръце пред гърдите си. Позата му беше толкова английска в своята непринудена отпуснатост, че Шантел не можа да скрие смайването си. Слава Богу, турското облекло намаляваше ефекта от позата и й напомняше, че човекът насреща й няма нищо европейско у себе си. Варварското възпитание, което беше получил, заличаваше зова на европейската кръв.
— Позволено ви е да говорите, нали знаете.
Шантел побърза да сведе поглед. Пръстите й нервно опипваха перлената огърлица, окачена й лично от лала Рахин.
— Нямам какво да кажа.
— Не се бойте, Жахар. Погледнете ме пак или най-добре пристъпете по-близо.
— Да вървя или да лазя?
— Не ставайте нахална. Ако исках да пълзите, щях да ви го кажа.
Бузите й се обляха в ярка руменина. Сигурно щеше да го каже, този негодник! Но студеният тон я подсети, че е по-добре да запази мислите си за себе си.
Заплахата ускори пулса й, но тя смело се надигна и направи няколко крачки към леглото. Ала не го поглеждаше в очите и не можеше да разбере дали поведението й го ядосва.
Наблюдаваше под спуснатите си мигли как той стана от леглото, пристъпи към нея и застана с широко разтворени крака — най-арогантната поза, която беше виждала някога. Протегна ръце и след миг пръстите му се плъзнаха по бузата й.
Върховете на тези мъжки пръсти я опариха като огън. За свое учудване тя дори не трепна, а устреми поглед в дълбокия разрез на снежнобялата му туника, където просветваше медальон от тигрово око. Бронзовата кожа беше покрита с къдрави черни косъмчета. Значи неговото окосмяване не е грешно, помисли си с досада Шантел и внезапно се сети, че в противоречие с местните обичаи тя все още не беше обезкосмена докрай. Как ли щеше да реагира Джамил? Тази мисъл накара младата жена болезнено да осъзнае, че вече се е примирила със скорошната загуба на девствеността си.
— Ще вечеряте ли с мен?
Шантел смаяно вдигна очи при този въпрос, който временно отлагаше ужасяващото събитие.
— Вечеря?
— Ако желаете — промълви меко той, взрян в устата й. Ръката му рисуваше линиите на долната й устна. Скоро очите му се потопиха в нейните. Смарагдовозелен огън — в този поглед нямаше и капка равнодушие.
— Хубаво е да вечеряме… Чудесно е… Наистина съм много гладна — промълви тя с надеждата, че думите й ще прозвучат искрено.
Джамил се засмя и това я учуди. Смехът му беше дълбок и приятен и тя сякаш почувства ехото му в собствените си гърди.
— Лесно е да ви прозре човек, Жахар. Нима мислехте, че ще ви изнасиля веднага след влизането ви?
Точно това си мислеше, но не посмя да му го каже. Всъщност нямаше нужда да му отговаря. Този път червенината стигна до корените на косите й и пролича ясно въпреки сведеното чело.
— Позволено ви е да се срамувате, но очите ви са прекрасни, малка луна. Искам да ги гледам.
— Ти явно получаваш всичко, което искаш, — помисли гневно тя, и забравила всяка предпазливост, произнесе думите на английски.