Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Не бива да изключваме тази възможност.
— Трябваше веднага да поговоря с нея, да я предупредя какво ще стане, ако го отблъсне.
Хаджи отново тръгна напред.
— Вика я, преди да сме я подготвили, Рахин. Надявам се, че ще се съобрази с това и ще бъде търпелив.
Рахин изравни крачките си с неговите.
— Дали ще го направи? Толкова е раздразнителен напоследък…
— Точно така. Затова не губете време в празни размишления. Трябва да я облечем колкото се може по-хубаво.
Попитаха къде е Жахар и ги насочиха към хамама. Рахин ужасено си припомни, че Жахар все още е окосмена по интимните си части, но вече беше късно за това и тя реши да не го споменава пред Хаджи Ага. Никой не можеше да предвиди как ще реагира Джамил, но днес нямаше право да се сърди, защото не беше изчакал разумния срок на обучение.
Рахин въздъхна. Не можеше да се сърди на сина си, че нарушава традицията с безпримерното си нетърпение. Момчето беше в тежко положение, което траеше вече няколко месеца. Толкова се беше променил… Ако Жахар успееше да го отклони поне за няколко дни от проблемите му, майката щеше да й бъде искрено благодарна. Само се боеше, че момичето щеше да усили още повече раздразнението му, вместо да го разсее.
Намериха Жахар в главната зала на хамама, излегната върху една мраморна пейка, със скръстени под главата ръце. Личната й прислужница беше коленичила край нея и внимателно разресваше с четка разкошните сребърноруси коси, разпрострени по гърба чак до бедрата й. Ако Джамил можеше да я види така, нямаше да има в какво да ги укори, защото слабото тяло беше скрито под широк кафтан, който я увиваше изцяло. Младата жена представляваше изключително чувствена гледка със замечтаната си усмивка, отпусната на пейката в морна поза.
Лицето й беше вече гримирано, съвсем леко, както веднага отбеляза Рахин, но гримът подхождаше на бледото лице, обградено от разкошните руси коси. Трябваше да награди прислужницата, която беше съумяла да изтъкне предимствата на господарката си. Но това не улесняваше задачата й. Предстоеше им борба, това беше повече от ясно.
Като чу изненаданите викове на жените и почтителните им поздрави към високите гости, Шантел отвори очи. После уплашено примига, защото двамата се насочиха право към нея. Какво ли е станало? — запита се учудено тя. Дали пък Вашти не се е оплакала от надменното й държание? Но тя нямаше вина, че онази малка обесница придаваше толкова важност на непоносимо гадните си „уроци по любовно изкуство“.
Шантел се надигна и хвърли кратък поглед към Вашти, застанала в предизвикателна поза наблизо. Огромните й гърди с оцветени в червено върхове лениво се поклащаха. Много жени оцветяваха с къна не само връхчетата на гърдите си, но и краката и ръцете си. Една беше нарисувала яркочервен кръг дори върху обезкосмените си части и Шантел едва не избухна в смях.
Голотата не беше нещо необичайно в банята, но половината от жените бяха наметнали нещо. В голямата зала седяха двадесетина наложници. Днес никоя не досаждаше на Шантел и тя се чувстваше добре в женска компания. Макар че никога нямаше да се съгласи да лежи сред тях чисто гола.
— Лала Рахин, Хаджи Ага. — Шантел кимна едва забележимо, за да изрази уважението си. — Желаете ли нещо от мен?
— Какъв парфюм сте сложили? — попита направо Рахин.
— Розово масло.
— Бих предпочела нещо по-прелъстително, но и това не е лошо. — Рахин отпрати Ома, която носеше ковчежето с благовонните масла, и се обърна към Адама: — Изкъпахте ли я добре днес?
Адама беше загубила дар слово при появата на страшната лала Рахин и не съумя да каже нито дума. При тези неочаквани въпроси Шантел присви очи. Какво общо имаха чуждите хора с личната й чистота? Защо непрекъснато си пъхаха носа, където не им беше работа?
В гърдите й се надигна гняв и като си припомни отвратителните сексуални уроци на Вашти, тя провлечено отговори:
— Вижте какво, лала, толкова съм чиста, че спокойно можете да си хапнете от мен. Това ли искахте да узнаете?
Устните на Рахин потрепнаха, но тя потисна усмивката си.
— Съобщете това на Джамил, Хаджи. Нека се възползва от тази възможност.
— Това ще бъде неповторимо изживяване за него — ухили се широко главният евнух.
— Момент, моля — намеси се Шантел, но в този миг в хамама се втурна робинята на Рахин, преметнала през ръцете си най-прекрасната коприна, която някога беше попадала пред очите на младата англичанка — в замайващо лавандуловосиньо.
Жената внимателно разпростря одеждите на мраморната пейка и Шантел с почуда установи, че те са напълно готови за обличане. Копринените шалвари бяха обшити със сребърни конци, които просветваха при всяко движение. Тънкото елече се закопчаваше с обковани в сребро аметисти и от гърдите на младата жена се изтръгна тих вик на възхищение. Прозирните покривала в същия цвят бяха обхванати в диадема от сребро, перли и едри аметисти. Копринени чехли, украсени с пурпурночервени скъпоценни камъни, допълваха тоалета.