Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Мъжът отново притисна устни към нейните, вкусвайки виното, което бяха пили, но и меда, носещ само и единствено нейния вкус. Това бе настойчива целувка, която искаше да постигне не само това, което един мъж може да вземе със сила. Езикът му закачаше устните й, играеше си с тях. Сърцето й, лудешки заблъскало в гърдите, бе точно под дланта на Дамиан. Той погали нежната кожа, очертавайки с палец кръг около зърното на гръдта й.
Дочувайки полузаглушения стон на Кет, мъжът не знаеше дали той означава съпротива или съгласие. Но в този миг това ни най-малко не го безпокоеше. Ръцете й се плъзгаха по раменете и мускулестите му гърди с обмислен жест. И сега когато…
Неочаквано той се изправи, опитвайки се да надникне в очите й. Но нощта, която го пазеше, криеше и Кет от него.
Не, той не желаеше това! Кет трябваше да стане негова жена и това, което тя възнамеряваше да стори сега, щеше да предизвика необуздания му гняв. От друга страна, той я желаеше толкова непреодолимо.
— Играта свърши — предупреди я Дамиан и усети, че жената до него потрепера. Нима тя се боеше? От него? От Монджой? — Ако се боиш…
— Не! — прошепна тя. Измамна ли бе дързостта й? Или добиваше смелост от виното?
— Значи ще ми дадеш всичко?
— Всичко ли ще искаш? — той усети усмивката на устните й. — Целувка ще ти дам доброволно.
— Само целувка? Катрин, вече ти казах, че прекалено се надценяваш.
— Наистина ли? Може целувката ми да се окаже по-щедра отплата, отколкото предполагаш. — Тя обви ръце около врата му, а връхчето на езика й мамещо милваше устните му. Сега Кет приложи цялата си изкусителност и Дамиан се остави да бъде омагьосан, въпреки че здравият му разум го предупреждаваше.
— Значи искаш да доведеш играта до край? — плътно до устните й прошепна той. Как само трепереше тялото й, почти толкова горещо, колкото неговото собствено. Златните нишки на косата й галеха голите му гърди. Въпреки че мракът скриваше лицето и фигурата й, Дамиан знаеше, че не би могъл да си пожелае по-красива и прелъстителна жена. Навярно тя също съзнаваше неустоимото въздействие на чара си. Или пък изобщо нямаше представа с какво си играе?
— Значи не се боиш от мен или Монджой? — опита да се увери той.
Наистина ли трепереше? Може би черните сенки го бяха излъгали.
— От Монджой не се боя! — прошепна Кет.
Това му стигаше. Страстта на Дамиан не можеше да чака повече. Той улови лицето на Кет с две ръце и отново го целуна. Опита се да овладее пламъка на внезапната жажда за плътта й, макар и все още да не знаеше защо. Искаше да й причини болка и същевременно да й дари цялата нежност, на която бе способен. Тя се остави на порива му, разтвори устни и отвърна на настойчивата игра на езика му.
Устните им се търсеха отново и отново. След това Дамиан обсипа с целувки челото й, клепачите, бузите и шията. Изведнъж пороят от усещания, залял сетивата й, секна и само езикът на рицаря продължи да гали неспокойно надигащите се гърди на момичето.
Желанието му обаче растеше и обхванал хълбоците й с ръце и притискащ ги към своите, устните на Дамиан се сключиха около едното от зърната на гърдите й и жадно го засмукаха. Усещаше вибрирането на тялото й под себе си, напрегнато и тръпнещо в очакване, изопнато като тетивата на лък. Кет тихо простенваше, а кръвта във вените й се сгорещяваше все повече и повече.
Момичето изтръпна, когато непознатият, целувайки я непрестанно и прокарвайки ръка по хълбока й, провря дланта си между бедрата й. Той се заигра с нежните златисти къдрици и Кет затаи дъх. Дамиан продължи с интимните милувки и момичето с вик опита да се изправи, но той я притисна обратно върху кожените завивки, коленичи и стисна хълбоците й между бедрата си. Нова целувка едва не задуши Кет, а след това мъжът се изправи. Слаба лунна светлина се провря през прозореца и Дамиан видя, че момичето е затворило очи. Той се обърна с глава към нозете й, притисна устни към корема, погали с език нежната кожа, разтвори интимните венчелистчета на женствеността й, целувайки ги настойчиво и решително с непреодолимо желание.
Внезапно тя започна да се съпротивлява, извъртайки хълбоците си, за да му се изплъзне. С това обаче се разкри още повече за изгарящата целувка и езикът на мъжа проникна по-дълбоко. Кет отново извика, противейки се ужасена, но вече нямаше връщане назад. Възбуждащият аромат и вкус на тялото й го опияняваха и правеха желанието му неудържимо, в унисон с нощта, вятъра и шумолящите клони пред колибата. Трябваше да проникне в Катрин, тук и сега.