Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
През време на обратния път схематизирах доклада за шефа, в който описах подробностите при провала на моята мисия. В него, разбира се, се съдържаше моята версия за изчезването на Волков. Според тази версия, провалът е станал по вина на самия Волков, доколкото той сам е настоявал преписката да се води само по пощата. По-нататък аз казвах, че са минали почти три седмици от неговото обръщение до Пейдж, когато ние за първи път се опитвахме да се свържем с него. За това време руснаците са имали възможност да го разобличат. Може би са забелязали, че той и жена му много нервничат. Възможно е той да е оценил поведението си или да е пил много и да е изпуснал нещо. Накрая не е изключено да е размислил и сам да си е признал пред колегите си. Разбира се, аз сочех, че всичко това са само предположения и че да установим истината навярно никога не ще ни се удаде. Другата версия — че руснаците са узнали за обръщението на Волков към англичаните — нямаше видими основания и не си струваше да я включвам в доклада.
Глава IX
РЕЗИДЕНТ НА СИС В ТУРЦИЯ
Моето изгодно от стратегическо гледище положение на началник на секция Р-5 не можеше да бъде вечно. Като даваше своите препоръки по въпрсите на комплектуването на личния състав, комитетът по реорганизацията на СИС реши да даде предпочитание на разностранната подготовка на кадрите, а не на тяхната тясна специализация. Беше посочено, че, според въз-можностите, всички сътрудници трябва да бъдат еднакво подготвени както за работа в централния апарат, така и в резидентурите, както по линията на разузнаването, така и в контраразузнаването. Такъв подход можеше да повлече след себе си известна загуба в специализацията на кадрите, доколкото прехвърляха офицерите периодично от една работа на друга. Но както се предполагаше, този ущърб трябваше да бъде компенсиран с увеличаване на гъвкавостта на апарата, състоящ се от много разностранни работници. Не е необходимо да казвам, че когато се въведе новата система на ком-плектуване на кадрите, а тримата ръководители на службата — шефът, неговият заместник и помощникът му — нямаха ни опит в областта на контраразузнаването, ни практическа представа за работата в резидентурите. Но моето служебно положение през това време не беше достатъчно високо, така че новите изисквания не ме засягаха. Доколкото цялата ми дейност в СИС до това време беше свързана с работа по линията на контраразузнаването в централния апарат, то по всяка вероятност трябваше да ме очаква в близко време ново назначение.
Ето защо аз не бях изненадан, когато в края на 1946 г. ме извика генерал Синклър и каза, че е дошъл и моят ред да поработя в задгранична резидентура. Аз още по-рано дойдох до извода, че какъвто и да е опит от моя страна да направя възражение срещу назначението ми в резидентура може да навреди на положението ми в английското разузнаване и в крайна сметка да се окаже неблагоприятно за възможностите ми да получавам необходимата ми информация. Когато Синклър заяви, че ми предстои да възглавя разузнаването на СИС в Турция с център Истанбул, аз разбрах, че този не е най-лошият вариант. През това време Истанбул беше главната южна база, откъдето се водеше разузнавателната работа против Съветския съюз и социалистическите страни, разположени на Балканите и в Източна Европа. Макар през това време да губех възможност за пряк достъп до информация, представляваща за мене главен интерес, аз, както и преди, щях да бъда не много далеч от централния апарат.
Синклър съобщи, че мой приемник в секция Р-5 ще бъде не някой друг, а самият бригаден генерал Робъртс, с когото влязох в спор във връзка със случая „Волков“. Той вече сдаде своите пълномощия на ръководител на регионалния филиал на МИ-5 за Близкия Изток и се готвеше да заеме пост в централния апарат. Без да бърза да приема от мене работата, той повече се интересуваше от сведения за лондонските клубове, отколкото от работата в секцията. Като началник на секция Р-5 той се прослави само с това, че склони Морис Олдфийлд, много способен сътрудник в МИ-5, да премине също на служба в СИС. Не минаха и няколко седмици след назначаването на Олдфийлд за заместник на Робъртс, когато той заслужено получи прякора „Мозъка на бригадния“.
За подготовка за службата в чужбина бях изпратен на офицерски курсове. Това бяха вторите или третите курсове, организирани при новия началник на управление, нашия стар познат Джон Мън. От това време програмата се бе изменила много. Преподавателският състав беше подбран предимно измежду бившите сътрудници на УСО и съдържанието на занятията се определяше от техния опит на работа в УСО през годините на войната. Курсът представляваше значителен интерес, макар лично на мене да не донесе непосредствена полза. Условията за шпионска дейност в Истанбул в мирно време се отличаваха много от напрегнатата и свързана с постоянен риск работа в УСО на територията на окупирана Европа през време на войната. На самия мене ми се наложи да напиша голяма част от лекциите за съветското разузнаване и понякога изпадах в неловко поло-жение, когато бях принуден да подсказвам от залата на четещия лекция преподавател. За съжаление, в тези лекции аз не можех да оползотворя всичките знания, които ми даде моят личен опит. Доколкото половината от времето ми преминаваше в работа в секция Р-5, аз пропуснах цял ред задължителни проверки и изпити. Възможно е то да е било дори за добро. Би било неудобно, ако един ръководен сътрудник от моя ранг се окаже постоянно между изоставащите.