Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Не можах да намеря каквито и да е възражения против това предложение. И макар че нямах много високо мнение за способностите на Робъртс, той притежаваше всички необходими качества за това. Имаше висш военен чин и униформата му на бригаден генерал несъмнено би направила впечатление на Волков. Той познаваше този район и беше свързан с турските секретни служби, сътрудничество сконто можеше да стане необходимо. Освен това свободно говореше руски — безспорен довод в негова полза, тъй като Волков не говореше чужди езици. С потиснато настроение аз обсъждах с шефа други страни на делото и преди всичко въпроса за съгласуваността на нашия план за действие с Министерството на външните работи. Като си тръгвах, шефът обеща да ме извика следобед: той се надявал преди обед да се срещне с Пийтри и Робъртс.
По време на обедната почивка аз проклинах съдбата, която срещна предния ден шефа с Робъртс. Изглежда, нищо вече не можех да предприема. В мъчителна неизвестност бях принуден да оставя събитията да се развиват по своя път. Надявах се че работата, извършена от мене до вечерта, ще даде резултати по-рано, преди Робъртс да успее да почне дейност. Но аз получих още един урок по житейска философия.
С връщането си в Броудуей бях извикан при шефа, който вече ме чакаше. Беше разстроен и веднага почна да разказва какво е станало. От първите му думи разбрах: съдбата, която аз проклинах, неочаквано се е обърнала в моя полза. Оказа се, че Робъртс, който бе въобще безстрашен човек, изпитвал непреодолимо отвращение към самолетите. Той решил да тръгне с параход от Ливърпул в началото на идущата седмица и никакви доводи на шефа и на Пийтри не могли да го заставят да измени своя план. И така, ние се върнахме към това, с което бяхме почнали сутринта.
Отначало се надявах да подведа разговора по такъв начин, че шефът сам да ми предложи да отлетя за Истанбул, но епизодът с Робъртс ме подтикна да действувам по-решително. Казах му, че във връзка с отказа на бригадния генерал мога само да предложа своята кандидатура вместо него. Не ми е нужно много време, за да инструктирам заместника си по най-важните въпроси, и мога да отлетя веднага, щом се уредят необходимите формалности. Шефът се съгласи. Заедно се отправихме в Министерството на външните работи, където взех писмо за Нокс Хелм, в което му се нареждаше да ми оказва всестранна помощ при изпълнение на моята мисия.
Аз посетих още генерал Хил, началник на нашето шифърно отделение. Той ме снабди с личен еднократен код и поръча на едно от момичетата да ми помогне да си припомня правилата за ползуването му. Това наложи малка задръжка, но пък затова можех още веднъж да обмисля плана за предстоящите си действия в Истанбул. Три дена след пристигане на документите от Турция в Броудуей аз заех място в самолета, излитащ за Истанбул през Кайро.
Съседът ми се оказа неразговорлив. Няколко спътници за кратко ме отвлякоха със своите брътвежи. Полетът всякога навежда на размисли, а аз имаше за какво да помисля. Тревожеше ме един въпрос, който тогава ми беше непонятен и остана непонятен до ден днешен, а именно: защо Английското посолство в Турция, Министерството на външните работи, шефът и сър Дейвид Пийтри се отнесоха тъй странно към опасенията на Волков относно телеграфната връзка? Защо те се въздържаха от изпращане на телеграма само по делото на Волков тогава, когато телеграфната преписка по всички други въпроси, включително и по много, съвършено секретни се водеше тъй безгрижно, както и преди? Ако бяха повярвали на предупреждението на Волков, трябваше да направят извода че цялата телеграфна връзка е станала опасна. Ако не му вярваха, трябваше бързо да изпратят шифротелеграма с указания до нашата агентура в Истанбул за необходимите действия по случая „Волков“. Получавашесе така, че предупреждението на Волков е довело само до задържане с две-три седмици на решенията по делото, от което нещо той сам е бил заинтересован. Отговорът на този въпрос, изглеж-да, се криеше в психологията на нелогичното мислене. Като не бях специалист в областта на кодовете и шифрите аз реших, че не ми е работа да привличам внима-нието към явната непоследователност в поведението на СИС, толково повече, че пред мене стояха неотложни: проблеми.