Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Топографските снимки представляваха интерес за СИС по различни причини. Управлението за военно планиране, което мислеше в мащабите на глобалната война срещу Съветския съюз, беше заето с проекта за създаване на съпротивителни центрове в районите, които Червената армия, както предполагаше английското правителство, щеше да заеме и да окупира в началния период на войната. Турция бе една от първите страни, която трябваше да се разгледа в този аспект. Планините на Анадола са прорязани с цял ред продълговати долини, които като правило се простират от изток на запад. Те биха могли да служат като идеално място за стоварване на съветските въздушнодесантни войски. Перспективите за организиране на успешна съпротива където и да е източно от Анкара бяха незначителни. Ето защо най-доброто, на което СИС можеше да разчита в Турция, бе създаването на специални бази, от които би могло да се нанасят удари по съветските комуни-кации, преминаващи през долините. Планиращите органи на СИС се нуждаеха от много по-подробни сведения за територията на Източна Турция от тези, с които разполагаха. Беше необходимо да се знае доколко е пресечена местността, какво е горското покритие, какви са източниците за водоснабдяване и продоволствие.
Изследвания от такъв род пораждаха много деликатни проблеми. Те означаваха, че англичаните и американците мислят да хвърлят Турция на произвола на съдбата още с избухването на войната. Колкото и неумолима да е логиката на военното мислене, тя едва ли би се поправила на турците. В Англия не без основание предполагаха, че ако те подразберат за съществуването на подобни планове, буря от възмущение ще смете всички техни илюзии относно Запада и ще ги накара да търсят сближаване със Съветския съюз. Ето защо топографските снимки трябваше да се направят с извънредна предпазливост. За щастие, турците останаха в неведение относно моята работа в това отношение. Ако те биха проявили интерес към нея, едва ли биха повярвали на моята единствена възможност за оправдание, а именно, че аз се интересувам изключително от комуникациите за съюзните армии, на които ще се наложи да настъпят в Грузия.
Тъй или иначе аз реших, че е нужно да се почне с малкото. С проведеното през лятото на 1947 г. първо разузнаване получих добра подготовка за изпълнение на по-широката програма, набелязана за 1948 т. Първата бариера бе преодоляна, когато Чичо Нед, както винаги, ми разреши да посетя Ерзурум, откъдето Тефик бей ръководеше действията на инспекцията за сигурност в цялата източна област. Задачите във връзка с топографските снимки изискваха движение с автомобил. За щастие, в моя транспортен парк в Истанбул имаше тежък камион марка „Додж“, който можеше да издържи друсането по примитивните пътища и пътеки източно от Анкара. След прощалната визита на учтивост при Чичо Нед аз се насочих от столицата направо на изток, вместо да се възползувам от магистралния път, който минава през Кайзери за Сивас Преминах през Богазкьой — столица на древна империя, — като с това придадох на своето пътуване известна културна насоченост. Освен това този маршрут ми позволи да се запозная с рядко посещаваната територия между Йозгат и Сивас.
Моите бележници биха дали прекрасен материал за една от „Турските книги“ на Роуз Маколи. Турция източно от Ефрат едва бе излязла от деветнадесетия век. Наистина арменците, а също голям брой кюрди бяха вече унищожени. Но ако човек погледне от предпланините на Палендекен през Ерзурум към Грузинското ждрело и Камилската шия, ще му се стори, че може да чуе грохота на оръдията на Паскевич, отблъснал с бой своя източен противник. Но всичко това е трябвало да изчезне. Американците със своите стартови площадки за ракети и самолети У-2 вече се готвеха да стъпят на територията на страната.
В Ерзурум най-напред посетих Тефик бей. Той беше много приятен човек, който проявяваше по-голям интерес към своята работа, отколкото Чичо Нед или Леля Джейн. Обаче нашите беседи ми дадоха малко основание да се надявам на успешно прехвърлане на агенти през съветската граница в Грузия или в Армения. Подобно на колегата си от Одрин Тефик разчиташе на случайни, кратковременни агенти, бежанци и професионални контрабандисти. Той разказваше мрачно за това, как старателно руснаците пазят своите граници, за множеството стражеви кули и за непрестанно преораваната гранична ивица, върху която нарушителите на границата са принудени да оставят следи. Разузнавателните карти на Тефик разкриваха бедността на неговите сведения. Удало му се бе да установи, и то точно, номерата само на няколко военни части, разположени в непосредствена близост до границата. Дори не се правеше опит да се проникне в дълбочина. Това бе една отчайващо недокосната целина.