Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Позволих си това отстъпление, за да отговоря на някои автори, които приписват моя необикновен жизнен път на влиянието на баща ми. Не е изключено ексцен-тричността му да ми е дала повод да се противопоставя на някои от най-жестоките предразсъдъци на английската възпитателна система отпреди четиридесет години. Но дори едно повърхностно запознаване с фактите покачва, че при всички решаващи повратни пунктове в живота ми моят баща се е намирал на хиляди мили разстояние от мене. Ако той беше поживял повече и бе узнал истината, разбира се, би бил поразен, но не би изказал неодобрение. Аз бях, кажи-речи, единственият човек сред множеството окръжаващи го хора, с когото той не е бил никога груб. В моето мнение неизменно се вслушваше дори ако то се е отнасяло до милия на сърцето му арабски свят. Толкова повече, че аз не съм преставал да се отнасям към него критично. Случвало ми се е да чувам, че и Уинстън Чърчил също се е съобразявал с мнението на сина си Рандолф. Трудно е да се каже истина ли е било това или не.

Без всякакво съжаление напуснах пустинята, за да продължа пътя си за пълния с чудеса шумен Истанбул. Моите колеги резиденти живееха разпръснати из мрачните квартали на района Пера, но аз не исках да следвам примера им. Няколко дена след пристигането си намерих великолепна вила в Бейлербей на азиатския бряг на Босфора. Това беше чудесно място и аз без колебание се съгласих да платя огромен наем. Вилата се намираше до пристанището и в продължение на три години аз всеки ден пътувах с ферибоота между Азия и Европа, като наблюдавах вечно менящите се картини на мъглите, теченията, приливите и отливите и летящите над морето албатроси и чайки. Нашите турски кореняци, разбира се, бяха поразени. Но съществува хубаво работно правило: където и да се намираш, не обръщай внимание на кореняците. Аз нямах причина да съжалявам за избора на своето уединено жилище. И между прочем скоро последваха примера ми няколко сътрудници, надарени по-голямо въображение.

Моето официално прикритие в резидентурата на СИС беше първи секретар в посолството и тук ще си позволя да направя малко отклонение. Вече споменах, че прикритието в отдела за паспортния контрол, което използуваха сътрудниците на СИС, стана широко известно и по време на войната и затова комитетът по въпро-сите на реорганизация на СИС препоръча да се избягва този вид прикритие. Оттогава повече от сътрудниците на СИС в зависимост от положението им в разузнаването при превеждането им на задгранична работа бяха назначавани като първи, втори или трети секретари. По мое време на един или два поста в най-важните ре-зидентури, като Париж или Вашингтон, представителите на СИС бяха удостоявани с ранга „Съветник“. Някои разузнавачи получаваха длъжности „Аташе“ или „Референт“. В същото време болшинството от сътрудници, компрометирали се в отдела за паспортния контрол, които се занимаваха с оформяне на визите, бяха преименувани на сътрудници по издаване на визи. Повечето от тях сега са формално освободени от изпълнение на разузнавателни функции, макар всъщност сътрудничеството между този отдели и представителите на СИС да е в сила и досега.