Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
С Министерството на външните работи беше съгласувано, че за установяване на контакт с Волков и за организиране на среща с него аз мога да използувам Пейдж. На срещата трябваше да отида с първия секретар на посолството Джон Рийд, който по-рано е служил в Москва и говореше руски. Този план трябваше-да утвърди посланикът сър Морис Пийтърсън, когото познавах още от Испания. Но Министерството на външните работи задължително искаше да се обърна най-напред към съветника Хелм. Хелм бе започнал службата си в консулство и бе запазил педантично отношение към статуса и протокола. Аз не предвиждах никак-ви затруднения с Хелм, но, както се, оказа, не съм бил съвсем прав. Цялата сложност на проблема, както ми се струваше, се състоеше в това, че срещата с Волков трябваше да се състои в присъствието на Рийд. Ако тя се състои, Рийд ще преживее най-силни сътресения, когато започне да назовава имена на съветски разузнавачи, действуващи в английските държавни учреждения. Би било акт на милосърдие, мислех аз, да го избавя от подобни сюрпризи. Но как да стане това?
Ясно, че не можех да бъда уверен в успеха си. Но смятах, че има малък шанс, ако съумея да изиграя ролята си правилно. На първо място бе нужно да убедя Рийд, че мисията ми има строго ограничена цел; че аз не съм упълномощен да обсъждам с Волков подробности от информацията му че ако той направи своите разобличения преждевременно, т.е. докато все още не е на английска територия, то безусловно това ще бъде опасно за него; че затова на мене ми е поръчано на всяка цена да не допускам отклонение на разговора в тази посока и че аз съм пристигнал в Истанбул, само за да преведа Волков в безопасно място, където могат да го доразпитат по-компетентни хора. Аз, се надявах също да заблудя Рийд, намеквайки му, че Волков може да се окаже провокатор и че би било неразумно да се дава ход на информацията му, докато не сме се убедили в нейната достоверност. Струваше ми се, че нищо по-добро не можех да измисля.
Специалистът, разбира се, не би оставил камък върху камък от моите „аргументации“. Но Рийд не беше специалист и той можеше да се хване на тази въдица. Привечер аз още повече се окуражих, когато щурманът обяви, че поради страшна буря над Малта самолетът е изменил курса си към Тунис и че ако времето се подобри, ние ще отлетим за Кайро през Малта на другия ден. Печелех още двадесет и четири часа. Сполуката вървеше с мене. На другия ден кацнахме най-после в Кайро, но за истанбулския рейс бяхме вече закъснели. В резултат на това аз пристигнах на местоназначението след още един ден — в петък. На летището ме посрещна ръководителят на истанбулската агентура на СИС Сирил Макрей, когото накратко посветих в същността на своята мисия. Отношенията между дипломатическата служба и СИС бяха по това време такива, че никой в посолството или генералното консулство не бе и помислял да информира Макрей за Волков и разбира се, ние също не се осмелихме да му телеграфираме от Лондон. Същия ден ние заедно посетихме Нокс Хелм, комуто връчих писмото на Министерството на външните работи. Очаквах гореща поддръжка на нашите планове, но заблужденията ми бързо се разсеяха. Няколко години по-късно, когато Хелм стана посланик в Будапеща, един приятел ми каза, че той е най-отстъпчивият и разбран човек сред посланиците. Но когато се срещнах с него в Истанбул, той беше още съветник, бодлив като репей. Хелм започна да изказва най-различни съмнения. Той заяви, че нашите действия могат да причинят неприятности на посолството и поради това е длъжен, преди аз да мога да предприема нещо, непременно да се консултира с посланика. Хелм помоли да го посетя на другата сутрин (още един загубен ден!) и любезно ме покани у дома си. Когато отидох на другата сутрин при Хелм, той попита, като ме гледаше с укор: „Защо вие не ми казахте, че сте познат с посланика?“ След това разговорът ни, явно, не потръгна. Съдейки по поведението на Хелм, реших, че Пийтърсън също има съмнения във връзка с мината работа. Доста неохотно Хелм предаде, че посла-никът ме е поканил в неделя на разходка с яхтата „Макоук“. В единадесет часа в неделя трябваше да отида на пристанището Кабаташ, а дотогава бях длъжен нищо да не предприемам. И тъй седмицата беше загубена.