Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Началника на истанбулското отделение на инспекцията за сигурност ние наричахме „Леля Джейн“. Той представляваше за мене известен интерес, доколкото именно в неговия район трябваше да се осъществява по-голямата част от моята тайна дейност. Той никога не е предизвиквал у мене тревога. Беше добродушен, весел безделник, който се интересуваше повече от жлъчния си мехур и…, разбира се, от пари. След няколко седмици аз с удоволствие предоставих на Уайтол възможност да поддържа всекидневен контакт с Леля Джейн, а сам се вмесвах само в случай на особена нужда. Два пъти в годината устройвах за него прием. Той се оказа идеален гост. Обикновено пристигаше с полицейски катер половин час преди определеното време, изпиваше набързо две-три чаши уиски и изчезваше под предлог, че има срочна работа, когато другите гости започваха да пристигат.
Моите контакти с Чичо Нед, Леля Джейн и техните колеги потвърдиха съществуващото у мене подозрение, че службите за сигурност в малките страни изпитват недостиг от пари и опит за ефективни действия — Дори Тефик бей от Ерзурум, уж най-добрият сред офицерите от инспекцията за сигурност, безнадеждно провали единствената операция, която му бях поверил. А се смяташе, че оглавява една от най-солидните разузнавателни турски служби.
Отделението на Леля Джейн осъществяваше известен надзор над отделението на инспекцията в Одрин, което доставяше оскъдна и нискокачествена информация от България, получена главно от контрабандисти и случайни бежанци. Обаче важността на това отделение се състоеше преди всичко в това, че Истанбул бе оживен транзитен пункт. Значителна част от бегълците от Балканите и Източна Европа в края на краищата попадаха в Истанбул, където отделението на Леля Джейн и офицерите му ги проверяваха и измъкваха от тях всички сведения, с които разполагаха. Турците ни предаваха някои от тези съобщения, получени от такива източници, но тяхното качество неизменно оставаше разочароващо. Причината бе отчасти в небсведомеността на самите бежанци, отчасти в неопитността на разпитващите ги офицери, които не умееха да задават нужните въпроси. Многократните опити от наша страна да получим официален достъп непосредствено до бежанците, преди да са изчезнали в различни посоки, неизменно се натъкваха на равнодушния отказ на турците. Ние бяхме принудени сами да ги гоним, което ни отнемаше сума време.
Значителна част от нашите информации за балканските държави идваше от пришълците от тези държави, които живееха в Истанбул. Много бежанци българи, югославяни, румънци твърдяха, че преди да напуснат своите страни, те са организирали там шпионски мрежи, и изказваха готовност да предоставят тези мрежи на наше разположение при условие, че ние им дадем необходимите средства, за да ги приведат в действие.
Войната показа на цяла Европа, че от шпионажа може да се извлекат пари и през 40-те години неопитният купувач можеше да загуби в Истанбул милиони за информация, която беше изфабрикувана в чертите на града. Основната вина за силното покачване на цената на фалшивата информация се дължеше на американците, но към 1947 г. СИС се пресити с фалшификати. Ние загубихме много време да разработваме методи за разкриване на разни аферисти, за да определим каква цена заслужава тяхната работа. Но това ни се удаваше рядко и аз съм уверен, че въпреки всички наши предпазни мерки някои емигранти ни правеха на глупаци.
В Лондон ми препоръчаха да не отделям на балканските страни твърде много внимание, като ми казаха, че моята първа цел трябва да бъде Съветският съюз. Конкретно това се изразяваше в изпращане на агенти за кратко време в руските черноморски пристанища, като за целта се използуваха търговските кораби, заминаващи за Одеса, Николаев, Новоросийск и други градове. Обаче аз реших, че главното си усилие трябва да съсредоточа на източната граница, където, по мнението на СИС, имаше възможност за проникване на агенти в Съветския съюз на широк фронт. Ето защо по-голямата част от лятото на 1947 г. аз посветих на лично разузнаване на пограничните райони с цел да определя каква помощ могат да ни окажат турците и с какви препятствия ще ни се наложи да се сблъскаме. Това разузнаване имаше и друга цел — топографски снимки на пограничните райони на Турция, от които се нуждаеха английските въоръжени сили. Това беше още преди американците да са се укрепили в Турция и покрай другите мероприятия да са направили аерофотоснимки на цялата страна. А през това време ние още твърде малко знаехме за състоянието на пътните съобщения на обширната територия източно от Ефрат.