Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Някой си Константин Волков, вицеконсул в Съветското генерално консулство в Истанбул, се обърнал към вицеконсула на Английското генерално консулство Пейдж с молба да предоставят на него и на жена му политическо убежище в Англия.
В подкрепа на молбата си Волков обещавал да даде сведения за едно от управленията на НКВД, в което той уж служил по-рано. Той заявил още, че има сведения за съветските разузнавачи, действуващи зад граница, и в частност, че знае имената на трима от тях, които се намират в Англия. Двама от тях били в Министерството на външните работи, а третият — началник на контраразузнзвателна служба в Лондон. Излагайки по такъв начин своите „предложения козове“, Волков извънредно настойчиво поставил условието неговата молба да не се предава в телеграма до Лондон, тъй като руснаците са разскрили ред английски шифри. Другите документи бяха по-малко интересни и дори лекомислени коментарии за едни или други сътрудници от посолството. Впоследствие се оказа много важно, че посолството отчете предупреждението на Волков и насочи материалите по бавната, но безопасна дипломатическа поща. В резултат на това мина повече от седмица след молбата на Волков към Пейдж, преди да може да се анализират документите от компетентно ли-це, за да се определи степента на тяхната важност.
А това „компетентно лице“ бях аз и надявам се, че читателят не ще ме упрекне в самохвалство, ако кажа, че бях действително достатъчно компетентен, за да оценя важността на тези документи. Двама съветски разузнавачи в Министерството на външните работи, третият — начело на контраразузнавателна служба в Лондон! Аз дълго, даже по-дълго, отколкото е нужно, разглеждах тези материали, докато си събера мислите. Отхвърлих мисълта да представя молбата на Волков като провокация и, да посъветвам да се действува внимателно. Това би ми помогнало за кратко и би могло да ме компрометира по-късно. Единственият изход беше в решителните действия. Заявих на шефа, че работата може да се окаже извънредно важна, затова ще ми е нужно известно време, докато извърша необходимата проверка, и ако бъдат получени допълнителни сведения, да дам съответните препоръки за действия. Шефът се съгласи, като ми нареди да изложа мнението си на другата сутрин, а дотогава да пазя документите при себе си.
Като се върнах в кабинета, казах на секретаря да не ме безпокоят, освен само ако шефът ме извика. Нужно ми беше да се усамотя. Молбата ми за допълнително време, за да „направя проверка“, беше претекст. Бях уверен, че по-рано в СИС нищо не бяха чували за Волков, а той, явно, повдигайки цената си, излага своите „козове“ тъй внимателно и объркано, че те да не предизвикват никакви пречки за провеждане на незабавно разследване. От самото начало още реших, че жизненоважен е факторът „време“. Благодарение на несъгласието на Волком за телеграфна връзка минаха десет дена, преди материалите да попаднат при мене. Лично аз предполагах, че опасенията му са преувеличени. Английските шифри се базираха на система от таблици за еднократно ползуване и се смятаха за напълно безопасни при умело боравене с тях. А дисциплината в шифровъчното дело беше много строга. Не по-малко, отколкото Волков настояваше, аз бях против бърза телеграфна връзка.
Скоро моите мисли потекоха в друга посока. Делото бе толкова деликатно, че по настояване на шефа аз трябваше да се заема лично с него. Но решенията, приети в Лондон, трябваше да се осъществяват от нашите хора в Истанбул. Аз не можех да ръководя действията им всекидневно чрез бавната дипломатическа поща. Делото би излязло извън моя контрол, което би довело до непредвидени последствия. Все повече се убеждавах в това, че сам трябва да отида в Истанбул и да провеждам този курс на действие, който ще предложа на шефа. Планът за тези действия сам по себе си не изискваше особени размишления. Аз ще се срещна с Волков, ще го прикрия с жена му в едно от безопасните места на Истанбул, а след това ще ги прехвърля с мълчаливото съгласие на турците или дори и без такова съгласие на контролираната от англичаните територия на Египет.
Като скрих документите в личния си сейф, аз напуснах Броудуей с твърдото решение преди всичко да препоръчам на шефа да ме изпрати в Истанбул за продължаване разбора на делото на място. Тази вечер работих до късно. Положението изискваше да се вземат извънредни и незабавни мерки. Тези мерки бяха взети: за Москва полетя бързо съобщение от особена важност. На следната сутрин доложих на шефа, че, макар в картотеката да има данни, за няколко Волкови, ни един от тях не е идентичен с Волков от Истанбул. Повторих също, че делото има огромно потенциално значение. Като се позовах на неоперативността на дипломатическата поща, аз неуверено предложих да се изпрати някой от Лондон в Истанбул след съответния инструктаж, като му се поръча да се справи с делото на място. „Тъкмо за това мислех“ — отговори шефът. Но едва що пробудил надеждата у мене, той тутакси я разсея. Каза, че предната вечер срещнал в клуба бригадния генерал Дъглъс Робъртс, който тогава беше началник на регионалния филиал на МИ-5 (за Близкия Изток) в Кайро и който през това време доизкарвал отпуската си в къщи. Той направил на шефа добро впечатление и шефът решил да иска от сър Дейвид Пийтри, началника на МИ-5, да изпрати Робъртс в Истанбул, ка-то му нареди да се занимава с делото на Волков.