Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Лийла опря лакти на щанда и я погледна изпитателно в лицето.
— Всъщност ти ми казваш, че искаш да спиш с него — разтълкува тя думите на приятелката си.
— Ами той е мой съпруг — защити се Хелън. — И сега ме поглежда не по онзи хищнически начин, както едно време. Като че ли търпеливо чака сама да отида при него.
— Ще съжаляваш — направи предсказание Лийла. — Ще те сдъвче и ще те изплюе. Колко пъти е правил това преди? Хелън, трябва да се защитиш.
— Знам — вярно беше. В миналото всеки път, когато Гейб я беше обсипвал с внимание, Хелън бе съобщавала тази галеща душата новина на Лийла. И се обръщаше отново към нея, когато Гейб се оттегляше, изгарящ от желание да замине на новата си мисия. — Но ми липсва интимността. Просто искам отново да ме докосва — призна тя, усещайки как копнежът й се засилва. — Имаш ли представа кога ми се е случвало за последен път?
На лицето на Лийла се изписа съчувствие.
— Да — каза тя. — Имам. И знам точно как се чувстваш.
Това бе казано с такъв искрен тон, че Хелън подозрително наостри уши.
— Ти можеш да имаш всеки мъж, когото си пожелаеш — отбеляза тя и набързо огледа приятелката си.
Лийла беше като произведение на изкуството — изящно телосложение, висока гръд, дълги стройни крака, гъста и лъскава черна коса — благодарение на турското си потекло, както и лице на супермодел.
— Е, благодаря… — Лийла се усмихна сдържано — … но когато си имала най-доброто, е трудно да се примириш с нещо по-малко.
Очите на Лийла се разшириха.
— Никога не си ми казвала, че Алтул е бил чак толкова добър.
Лийла едва не се задави от смях и махна пренебрежително с ръка.
— Не става въпрос за Алтул — поправи я тя, споменавайки името на съпруга си, който я беше изоставил.
Заинтригувана, Хелън погледна изпитателно приятелката си.
— А кой? — попита тя, обзета от силно любопитство.
Лийла повдигна рамене и избегна погледа й.
— Няма значение.
— Кажи ми! — заувещава я Хелън.
Беше ли възможно Лийла, кралицата на разбитите сърца, наистина да е влюбена?
— Не мога — бързо отвърна Лийла. — Познаваш го.
Хелън ахна изненадано.
— Познавам го? — развълнувано попита тя. — Военен ли е? Предположи така, защото всички мъже, които познаваше, бяха от флота.
Лийла сви устни и с присвити очи се взря в Хелън.
— Добре — реши тя. — Ще ти кажа, но трябва да ми обещаеш да не казваш на никого, особено на Гейб.
Защо би казала на Гейб… освен…
— Това е мъж, с когото той работи — призна Лийла. — Себастиан Леон.
Хелън рязко се изправи.
— О, божичко! — възкликна тя. — Той е идеален за теб.
— Какво? — насмешливо възкликна тя. — Невъзможно. Това е мъж за една нощ. Не съм толкова смахната, че да искам нещо повече.
— Какво говориш? — възрази Хелън. — Той е красив, ерген…
— Спри — нареди Лийла. — Има няколко причини да не искам да се видя с него втори път. — Тя ги изброи на пръстите си с яркочервен маникюр. — Първо, той е тюлен. А тюлените стават и си тръгват веднага щом ги повикат и никога не се връщат.
Хелън изведнъж почувства колко жестоко това би опустошило Лийла, която веднъж е била изоставена.
— Второ, той е мексиканец и следователно е също такъв мачо като Алтул.
Бившият съпруг на Лийла беше турчин и изцяло бе командвал живота на жена си.
— И трето — добави Лийла, — той през целия си живот е бил ерген и няма желание да се обвързва.
Хелън прецени плюсовете и минусите колкото е възможно по-обективно. Лийла беше права. Не й трябваше повторение на катастрофалния й брак с Алтул.
— Но вие двамата толкова много ще си подхождате — жално изрече тя, представяйки си впечатляващата двойка.
— О, ние си подхождаме! И още как! — каза Лийла и взе да си вее с ръка, а бузите й внезапно пламнаха.
Хелън кратко се изсмя на абсурдността на цялото положение.
— Я само ни погледни — каза тя, клатейки глава. — Ние сме жалки. Не можем да живеем с тях и не можем да живеем без тях. Ще се наложи да ми разкажеш повече за тази твоя връзка за една нощ — предупреди я тя. — Сега трябва да вървя.
— Тръгвай — каза Лийла и махна с ръка. — И накарай онези двама стари приятели да се размърдат — добави тя и се усмихна — нещо, което рядко се случваше.
Хелън й махна за сбогом. После тръгна към близкия старчески дом, за да ръководи ободряващите физически упражнения на старците. Обикновено очакваше с нетърпение доброволческата си дейност в събота, но днес пътуваше към дома, потънала в мисли за Гейб. През цялата седмица беше избягвала да прекарва времето си с него и сега се чувстваше виновна. Доктор Териен я беше убедил, че е време да предложи на Гейб безрезервната си подкрепа дори само за да може по-бързо да го махне от живота си. Онова, което не можеше да понесе, беше Гейб да изглежда объркан и да се страхува от собствената си сянка.