Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола затвори книгата и поседя, вторачен в нищото, почуквайки с пръст по полираната повърхност на писалището. Значи помещението, в което бе нахлул вампирът на Октав, навремето е било част от подземията на някогашен придворен магьосник. Дали дъртият Мондоло е знаел какво има там? Дали не бе възможно някога да е отворил онази врата, да е видял какво има зад нея и да е наредил отново да я запечатат? Несъмнено точно това бе пожелал да научи Октав, когато се беше опитал да убеди Херцогинята да му позволи да се свърже с покойния Херцог. Там е имало нещо и вампирите на Октав са го отнесли. Но то не е било каквото трябва. Или не е било онова, което му е било нужно, или от него е липсвала някаква част. Едно от ценните приложения на некромантията бе разкриването на тайни, без значение минали или настоящи. Магьосниците имаха и други начини да проникват в неявното, но поне засега некромантията бе най-лесният. Тя учеше и на методи за създаване на твърди на пипане илюзии, начини за влияние върху съзнанието и волята на хора, животни и дори духове.
Накрая Никола прибра парчетата при тетрадките и внимателно ги заключи в едно от тайните чекмеджета на писалището, след което се завлече със сетни сили към банята и оттам в леглото.
Успя да поспи само един час и се събуди след като усети, че слънцето е изгряло зад тежките завеси на прозорците, заслушан в тиктакането на стенния часовник, което бе почти в синхрон с ударите на сърцето му. Мадлин спеше непробудно, безразлична към неспокойното му въртене в леглото, навик придобит от годините в претъпканите спални помещения на хористките. Известно време се бори с импулса си да я събуди, за да се любят или да си говорят, или каквото и да е само, за да не мисли за посегателството на Октав над работата на Едуар. Накрая се надигна от леглото, отчасти ядосан, отчасти потиснат, облече се и слезе в библиотеката.
Тя бе продълговата стая в задната част на къщата, с претъпкани с книги рафтове от пода до тавана. Книги натрупани по столовете с високи облегалки и на пищния парсийски килим, книги натъпкани в двете помощни помещения и в полираното писалище. Май ще ми трябва по-голяма къща, помисли Никола, докато гледаше библиотеката. Погледът му се спря върху една миниатюра в рамка на писалището. Това бе единственият оцелял портрет на майка му, нарисуван с цел да стои в златна рамка, която бе продадена, когато тя го бе довела във Виен. Баща му бе поръчал изработката малко след сватбата, когато все още имало пари за подобни неща, макар семейството му несъмнено да бе направило от този разход голям проблем. Тогава те още не крояли явни интриги срещу нея, но винаги вдигали скандали, когато парите не се харчели непосредствено за личния им комфорт.
Приликата обаче, не бе много добра, или поне така твърдеше паметта на Никола. Портретът изобразяваше просто една млада жена с приятни черти и тъмна къдрава коса, и художникът не бе доловил никаква нюанс на израз или жест, които да одухотворят миниатюрния портрет. Естествено, баща му навярно бе платил три пъти повече, отколкото картината си струваше и така и не бе разбрал, че е бил измамен. Никола извърна поглед и пропъди старите спомени.
Имаше намерение да прерови историческите книги, както суховатите научни произведения, така и художествените измислици от популярната литература, заради онзи блед спомен, който толкова го бе разтревожил във Валент Хаус. Колкото повече си мислеше за него, или се опитваше да не мисли за него, толкова по-ярка ставаше смътната картина. Беше гравюра, помисли. И страницата беше на петна. Но това изобщо не помагаше. От детството му не беше останала нито една книга. Всичките изчезнаха, когато умря майка му, както и повечето от другите им вещи. Книгите в тази стая принадлежаха на Едуар или бяха купувани в годините от идването на Никола насам. Но историческата секция заемаше цялата западна стена на стаята, а и по-раншните му ровения в нея го караха да храни доста надежди.