Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Николай въздъхна и запали поредната цигара. Стана, отиде до прозореца, отвори го и вдиша с пълни гърди. След гъстия тютюнев дим, запълнил стаята, студеният нощен въздух му се стори като еликсир. Загледа се в осветените прозорци. Въпреки късния час градът не заспиваше. Хората с радостно оживление се подготвяха за Нова година. На много места святкаха и премигваха най-различни разноцветни лампички. Николай живееше сам и нямаше коледна украса. Откъде време за такива излишества! Празникът за него щеше да настъпи след приключването на това дело. Беше невъзможно да си представи как седи край елхата с приятели, а в касата го чакат документите по незавършения случай на Пианиста, как престъпникът е някъде сред нищо неподозиращи хора, върви и търси следващата си жертва.
Защо не беше удовлетворен? Нали вече имаха заподозрян по делото! С направени пълни самопризнания за нападението над единствената все още жива свидетелка по делото на Пианиста. Николай разчиташе на интуицията си, а в този случай тя му казваше, че нещо не е наред. Виктор отказваше да признае покушенията над останалите жертви. Това беше логично. Отричаше да владее каквито и да било източни похвати. Да не е глупак сам да си окачи примката на врата! Дали самопризнанието не беше ловък ход от негова страна? Мария все пак не е убита. И да дойде на себе си, едва ли ще каже нещо по-различно от неговите показания. Да, била е нападната от Виктор, който не си спомня какви ги е вършил. Само това. Нямаше как да го свържат с другите убийства, нямаше никакви улики, които да докажат участието му в тези престъпления. А характерното петно? Може случайно да го е получила сред многото други удари…
На всички въпроси, свързани с реферата на Мария и откраднатото календарче, Виктор отговаряше еднозначно. Да, виждал е тази папка. Да, Магдалена е разпитвала за някакво календарче. Но той нито е чел въпросната работа, нито има представа какво е това календарче. Николай му зададе редица контролни въпроси с цел да го хване в лъжа, но не стигна до нищо.
Хвърли фаса през прозореца и го затвори. Ако Виктор бе Пианиста, той много умело бе изградил своята защита. Не можеха да му вменят нищо повече от едно нападение с тежки телесни повреди. И то ако експертизата се произнесе положително за уликата… Да, тежко престъпление. Да, със съответното наказание. Но при добър адвокат всичко щеше да му се размине с едно твърде меко наказание. Изобщо не можеше да се сравни с присъдата, която би получил, ако се докажеше, че той е извършил серийните убийства. А между впрочем, Виктор в края на разпита заяви, че няма да каже и дума повече без адвокат. Което си беше негово право.
На Николай му беше ясно, че работата тепърва започва. Трябваше да се издирят и разпитат свидетели за придвижването на Виктор в дните на убийствата. За това време той имаше доста неточни спомени. Дали наистина не се сещаше какво е правил? Може би умишлено поддържаше такова поведение, защото му бе известно, че ако не става въпрос за нещо важно, невинният човек никога не може да си спомни с какво се е занимавал на определена дата. С неговото ниво на интелигентност Пианиста със сигурност знаеше, че едно алиби, изпипано и веднага представено, би събудило подозрения у специалистите.
А освен Виктор имаше още поне двама, които косвено бяха въвлечени от Магдалена в тази история с откраднатата улика. Александър Милев, програмист в сериозна фирма със западно участие, собственик на заведението „Арките,“ и съседът Юлий Костов, перспективен млад учен, физик в научноизследователски институт. Вината на Виктор все още не беше доказана. Трябва да продължат оперативното разследване и по тези две линии. Николай пак се сети за Магдалена. Тя трябва все още да бъде много внимателна. Но дали това непредвидимо момиче няма да се втурне отново в собственото си разследване, като разбере, че истинският убиец може все още да се разхожда на свобода? Доколкото я беше опознал, Николай подозираше, че от нея може да се очаква всичко…
Вече трета нощ Ценко се въртеше на своя матрак и се стряскаше от кошмари. Защо му трябваше да ходи и да наднича там, където не му беше мястото!
Големият град омагьосваше Ценко. Сам на себе си господар, доскоро той се чувстваше голям и независим. Обичаше вечер, когато се прибираше в мазето, да наблюдава от своето прозорче улицата и съседните блокове. От малък бе съобразителен и забелязваше много неща, от които си правеше изводи. Това бе любимото му занимание. Знаеше кой от съседите колко пъти в седмицата ходи до магазина, какво купува, какво се изхвърля в кофите. Забелязваше кой с кого се прибира и кога закъснява. Виждаше къде икономисват от всичко — дори вечер си светят само с екрана на телевизора, и къде до късно през нощта свети ярка светлина. По празниците хората си бяха направили украса и той обичаше да занича по прозорците да я гледа. Имаше мъгляв спомен от детските години, когато с майка си нареждаха заедно елхата. Ако беше жива, може би нямаше татко му да се пропие и всичко щеше да бъде различно…