Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— Не ме надваряйте, помогнете!
Помогнали му, та вкарали количката. Тогава Мальо се пресегнал и затворил портата, облегнал се опулено и разперил ръце в енергично учудване:
— Ау, колко интересно! Цял се изпълних с уважение и страхопочит, на, без да искам — шушна!
Дворът бил преобразен: от портата му към средата водело коридорче, обозначено с въженца, табели и ръце-показалци. Насред двора — три масички с подвижни дървени преградки. Зад масичките Лальо, Кальо и Бальо пиели кафе. До Лальо се мъдрел голям кош, а на преградката между Бальо и Кальо висяла пунгия.
Стоедин озадачено се вгледал в табелите: „Работилница за отмятане и упътване“, „Упътваме пъргаво и напълно, без сякаква фира“, „Юначе, знай и помни, че две и две не фсякога е четири“, „Вересия — никому“. А над масичката на Лальо сияела най-голямата табела: „Биенето, ритането, а също тъй и попържането — изцяло запретени!“
Фотко полугласно сричал, а Бишо възхитено се облещил и раболепно изскимтял.
Мальо кратко ги преценил и прошепнал:
— Както се види, туй са упътвачи напълно грамотностни и книжовни — ще им харижа за армаган най-скъпоценното си, а че да ме упътят напълно и без сякаква фира! — взел от количката чибук, огледало и риза и ги оставил на масата пред Лальо. — Добрутро, ваши милости! Приемете ни, отметнете ни, упътете ни — пък има ли от вази, ша има и от нази!
И очаквателно се покашлял, но Лальо не вдигнал очи да го погледне. Мальо се обърнал и подканил:
— Ха дайте и вий нещо скъпоценно!
Фотко отворил уста, но Стоедин го дръпнал да мълчи. А Мальо поел скрития поглед на Лальо и се върнал при количката:
— Ако нямате за армаган — ще дам намясто вас, пък подир ще се изплащаме!
Сграбил колкото можел да носи и го струпал на Лальовата маса. Тогава Лальо сгребал стоката в коша и се изправил.
— Добре ни дошли, пътници-юнаци! Ха зинете, та продумайте, къде ви стяга чепика?
— А че, твоя милост, аз съм захванал да я диря живата вода! — скрито наблюдавал пришълците Мальо. — Пък пътят, пустият, дотук довадя, ала отвън изнийде не отвадя! Като го видях туй, забодох пръст в чело, пък си помислих: тогава сигур нейде изотвътре ще отвадя! Дали съм се догадил вярно?
— Тъй, вярно, вярно е — оттуканък отвадя, хе из една от онез ми ти две протки!
— Обаче! Първо — трябва да се знае през коя от двенките! — обадил се и Кальо. — И второ — как да се отвори!
— Защото, мож да знаеш една протка накъде отвадя, ала щом не си годен да я отвориш — по̀ е празно, отколкото ако я хич дори не знаеше къде е! — мъдро додал Бальо.
— И — през коя от двенките? — с все сила запитал Мальо.
— На туй второ важно питане отговаряме след отмятането — вдигнал първата преградка Лальо. — Ха сегинка пристъпете и се пригответе.
Мальо пъргаво застанал пред масата на Бальо и викнал:
— Ей, първи съм, не ме надваряйте! — Но Стоедин отново дръпнал Фотко, отсякъл заповед към Бишо и той покорно легнал и го лизнал по цървула.
— Побратиме, що става, а, какво си наумил? — пошепнал Фотко.
— Ни звук, докато аз се не обадя. — И тримата замрели като вкаменени.
— Тъъъй — процедил най-сетне Бальо и разтворил тефтера. — Как те викат, юначе, и к’во ти е юначеството?
— Мальо съм, твоя милост и юначеството ми е мене търговийката! — почти проплакал, искрено увлечен. — Не да се хваля, ала от еднинкото око за грош ще купя, а пък на другото ще го продам за десет! Само ей тонинко веднъж да се подхвана…
— А, бравос, ха голям да порастеш! — прекъснал, го навреме Бальо и както дращел в тефтера, ядосано се взрял в Стоедин. — А сегинка изчети онази, главната табела: за биенето и ритането. Изчете ли го? Всичкото? Тогава гледай в очите и отговори: защо ти е затрябвала тя, живата вода?
Мальо старателно загърбил Стоедин и като се надвел над масата, извикал шепнешком, та непременно да го чуе:
— Ще я продавам! И много ще забогатея! Ще стана най-могъщественият чиляк! И най-прочут, отгоре!
— Тъй, тъй ами, че инак — как? — обадил се и Лальо. — Бравос и от мене!
— Но ще продумам да натъртя — мъдро додал Бальо, — че тя, водата, живата — за всичко става! Ти си търговче и ще я продаваш! Ала, ако беше книжовниче, или… или… — заекнал, боднал с поглед Мальо и той скрито му подсказал. — Или пък, ако беше юначе-карагьозчийче, още по-много щеше да ти трябва! За всички там-ка фокусове и преправяници, а че и кат те скепцат нейде да те бият — подирка да се освестиш!
И пак зачакали, но Стоедин не се помръднал.
— Готово, отметнат си — мъдро се ядосал Бальо. — Ха сега пусни в пунгийката каквото ти се скъса от сърцето и премини натам.