Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— По всичко личи, че Пърли се е радвал на добро здраве. Не са забелязани никакви психични отклонения. Бил е в болница само четири пъти — веднъж в детството си, когато са извадили сливиците му, втори път — когато бил двайсетинагодишен и счупил глезена си при някакво спортно състезание. След като минал четирийсетте, се е подложил на стандартната пластична операция и на вастектомия…
— Открих нещо любопитно — обади се Пийбоди, която продължаваше да преглежда информацията относно политическата кариера на сенатора. — Пърли е подкрепил проектозакон, според който всички лица, служещи на закона, трябвало да бъдат проучвани на всеки пет години и то за тяхна сметка. Това едва ли би допаднало на юристите.
— Представям си как би реагирал Фитухю — промърмори Ив. — По всичко личи, че сенаторът е засегнал интересите и на магнатите от предприятията за електроника. Искал е въвеждането на по-стриктно изпитание на новоизобретените уреди, нови закони за лицензирането. Тази му дейност навярно му е създала много нови врагове. — Обърна се и нареди: — Искам заключението от аутопсията. — Загледа се в монитора и поклати глава. — Господи, след падането тялото и черепът му са били смазани. Искам снимка на мозъка му.
— Не забелязвам нищо особено — след секунди промърмори тя. — Патологът не е констатирал никакви аномалии или увреждания. Компютър, искам едър план. — Пристъпи към монитора и попита:
— Какво виждаш, Пийбоди?
— Сиво вещество, което е прекалено увредено и не е подходящо за трансплатанция.
— Увеличение на снимката на дясното полукълбо. Господи, каква каша! Не съм сигурна, че виждам… — Тя продължи да се взира в екрана, докато очите й се насълзиха. Дали забелязваше типичния белег, или пък вдлъбнатинката беше травма, получена в мига, когато черепът се пръснал върху асфалта? — Не съм сигурна, Пийбоди — повтори тя и незабелязано пъхна камерата под ризата си. — Но предоставената ни информация доказва, че сенаторът не е имал мотив да посегне на живота си, нито пък е бил склонен към подобна крайна мярка. Да се махаме оттук. Тръпки ме побиват от тази сграда.
— И мен — съгласи се Пийбоди.
Когато се озоваха на кръстовището на Пенсилвания авеню, двете спряха пред една подвижна количка със закуски и си взеха по една кутийка пепси и по един сандвич. Ив се заоглежда за такси, което да ги отведе до аерогарата. В този момент покрай тях премина огромна черна лимузина и спря до тротоара. Някой свали стъклото на задната врата. Рурк подаде главата си навън и попита:
— Госпожо, желаете ли да се повозите?
— Майчице! — възкликна Пийбоди и заоглежда лъскавия автомобил — реликва от една отминала епоха, романтичен и изкусителен като самия грях.
— Гледай да не припаднеш от възторг, Пийбоди! — промърмори Ив и отвори задната врата. Рурк я сграбчи за ръката и я притегли на скута си. — Хей, какво правиш? — Тя понечи да го удари с лакът.
— Обичам да я нервирам, когато е на работа — обясни Рурк и се опита да намести Ив по-удобно, въпреки нейната съпротива. — А ти как прекара деня, Пийбоди?
Пийбоди се ухили при вида на началничката си, която се беше изчервила като рак и продължаваше да ругае.
— Денят ми беше гаден, едва сега настроението ми се подобри. Ако това чудо бе снабдено с непрозрачно стъкло, щях да се преместя отпред и да ви оставя насаме.
— Не подклаждай огъня! — сърдито възкликна Ив. Този път успя да улучи съпруга си в гърдите. Той отпусна хватката си и младата жена се отпусна на седалката до него, като промърмори: — Идиот!
— Личи си, че ме обожава! — Рурк въздъхна и се облегна назад. — Страхувам се, че ще ме разглези с ласките си… Госпожи, ако сте приключили с полицейската работа, предлагам да ви разведа из града.
— Не — побърза да отвърне Ив, изпреварвайки отговора на сътрудничката си. — Незабавно се връщаме в Ню Йорк.
— Освен всичко друго съпругата ви обича удоволствията — заяви Пийбоди, скръсти ръце в скута си и се загледа през стъклото.
Десета глава
Малко преди края на работното време Ив успя да подготви подробен доклад за приликите между предполагаемите самоубийства. Изложи и предположението си, че смъртта на сенатора се дължи на същите, все още неизвестни причини. Препрати доклада си до служебния компютър на Уитни и съобщение до домашния му видеотелефон.
Знаеше, че ако съпругата му не е организирала някое от вечните си тържества, до сутринта командирът вече ще е прочел доклада. Надяваше се това да се случи — нямаше време за губене.