Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Айилските вождове продължиха мълчаливо с Ранд, а Девите отвън се присъединиха към Сюлин и другите три, за да оформят пръстен около шестимата мъже, крачещи към шатрата със зелените ивици. Вождовете мълчаха. Почти нищо не бяха казали и в павилиона. Когато Ранд им го подхвърли, Деарик му отвърна:
— Тези влагоземци не искат и да ни чуят. — Сините му очи бяха пълни с презрение. — Те слушат само вятъра.
— Казаха ли ти за онези, които са въстанали срещу теб? — попита Ерим.
— Казаха ми — отвърна Ранд, а Хан го изгледа намръщено.
— Ако изпратиш тези тайренци срещу техни сънародници, ще допуснеш грешка. Дори да може да им се вярва, не мисля, че биха могли да го направят. Прати копията. Един клан ще е предостатъчен.
Ранд поклати глава.
— Дарлин и неговите бунтовници могат да почакат. Сега е важен Самаил.
— Тогава ни пусни да тръгнем към Иллиан — каза Джеран. — Остави ги тия влагоземци, Ранд ал-Тор. Тук вече има събрани близо двеста хиляди копия. Можем да унищожим иллианците преди Вейрамон Саняго и Семарадрид Маравин да са минали половината път.
За миг Ранд стисна очи. Всички ли днес смятаха да спорят с него? Но тези мъже нямаше да се стреснат от едно намръщване на Преродения Дракон. Преродения Дракон беше само влагоземско пророчество — те следваха Оня, що иде със Зората, Кар-а-карн, а както вече му беше омръзнало да го чува, дори Кар-а-карн не бе крал.
— Искам думата ви, че ще стоите тук, докато Мат не ви каже да тръгнете. Обещание от всеки поотделно.
— Но това е чисто губене на време — изкриви устни Хан. — Никога сянка да не видя, ако не е. — Джеран и Ерим кимнаха.
Ранд не беше и очаквал да отстъпят толкова бързо.
— От време на време се налага човек да губи време, за да си го спести — каза той.
В шатрата със зелените ивици Ранд свали шуфата си и седна на пода. Бруан и останалите вождове седнаха срещу него. Девите се присъединиха към Ходещите по мълнии около шатрата и между тях се понесоха отново закачки, прекъсвани от буен смях. Този път, изглежда, надделяваше Лейран, младежът с белега; във всеки случай Девите на два пъти заудряха с копията си по кожените щитове. Ранд не разбра почти никое от остроумията.
Той натъпка лулата си с табак и подаде кесията от козя кожа на вождовете да напълнят своите лули — в Кемлин беше намерил сандъче с хубав табак от Две реки, — след което преля да запали своята, докато те пратиха един Ходещ по мълнии да им донесе запалена клечка от един от готварските огньове. Когато всички лули най-сетне бяха запалени, се отдадоха на приказка.
Разговорът се проточи точно толкова дълго, колкото беседата му с лордовете, не защото имаше какво толкова да си говорят, но защото Ранд беше разговарял сам с влагоземците. Айилците бяха докачливи на чест; целият им живот се ръководеше от джи-е-тох, чест и дълг, с толкова сложни правила, колкото странен беше хуморът им. Говореха за айилците, все още на път от Кайриен, кога ще пристигне Мат и какво ще предприемат, ако изобщо предприемат нещо, по отношение на Шайдо, поговориха си също така за лов, за жени и за това дали ракията е толкова добро питие, колкото уускай, както и за хумора. Дори търпеливият иначе Бруан разпери отчаяно ръце, безпомощен да му обясни смисъла на айилските шеги. Какво толкова смешно, в името на Светлината, имаше в това, че жена намушкала, без да иска, мъжа си или че някой мъж най-накрая се оженва за сестрата на жената, за която е искал да се ожени? Хан сумтеше, пръхтеше и не можеше да повярва, че Ранд не разбира; виж, той се разсмя така здраво на разказчето за намушкания мъж, че за малко да се затъркаля по пода. Единственото, за което не говориха, беше предстоящата война с Иллиан.
Когато си тръгнаха, Ранд излезе с тях и се загледа с присвити очи към слънцето, наполовина смъкнало се към хоризонта. Хан преразказваше историйката с намушкването и другите вождове отново се кикотеха. Ранд изчука пепелта от лулата си и я зарови с крак в пръстта. Все още имаше време да се върне в Кемлин и да се срещне с Башийр, но той се върна в шатрата и седна, загледан в залязващото слънце. Когато дискът му докосна чертата на хоризонта и се окървави, Инайла и Сомара му донесоха блюдо с овнешка яхния, отрупано колкото за двама, комат хляб и кана ментов чай, охладен във ведро с вода.