Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Все пак засега за Ранд беше по-изгодно да остави бунтовниците там, където са. Цялото му внимание трябваше да се насочи към Иллиан — така поне трябваше да изглежда в очите на всички. Но не можеше и да се покаже прекалено мек. Тези мъже не можеха да се обърнат срещу него, но с Последната битка или не, само две неща всъщност пречеха на тайренците и кайриенците да се хванат за гушите. Първо, еднакво ненавиждаха айилците, и второ, бояха се от мъстта на Преродения Дракон.
— Някой може ли да се изкаже в тяхна защита? — попита той. — Знае ли някой от вас някакви възможни оправдания за тях? — Дори и някой да знаеше, не се обади; ако се брояха и слугите, близо две дузини погледи се приковаха в него. Слугите може би най-напрегнато. Сюлин и Девите пък следяха всички останали освен него. — Титлите им се отнемат, всичките им владения се конфискуват. Да се подпишат и изпратят призовки за арест до всеки, чието име е известно. До всеки мъж и всяка жена. — Това можеше да създаде проблем; наказанието за измяна в Тийр беше смърт. Беше променил някои закони, но не и този, а сега беше твърде късно. — Да се огласи, че всеки, който убие някой от тях, ще бъде опростен за убийството и че всеки, който им помага, ще бъде обвинен в измяна. А животът на тези, които се предадат, ще бъде пощаден. — Което щеше да му спести проблема с Естанда — не можеше да заповяда да бъде екзекутирана жена, — стига да измислеше как да го уреди. — Но всеки, който упорства, ще увисне на бесилото.
Благородниците се размърдаха неловко. Със сигурност бяха очаквали смъртните присъди — по-малко за бунт не се полагаше, а в състояние на война — още повече, — но лишаването от титли направо ги порази. Въпреки всички закони, които Ранд беше променил в двете страни, въпреки че лордовете вече се изправяха пред съдиите и биваха бесени за убийство или глобявани солено за насилие, те все още си въобразяваха, че съществува някаква вродена разлика, някакъв естествен порядък, според който те са лъвове, а обикновената тълпа — овце. Един върховен лорд, отишъл на ешафода, умираше като върховен лорд, но Дарлин и другите щяха да умрат като селяци, нещо, което в очите на тези мъже изглеждаше по-жестоко дори от самата смърт. В очите на някои от слугите блесна задоволство.
— След като решихме и това — каза Ранд, смъкна шуфата и пристъпи към масата — да разгледаме картите. Самаил е по-важен от някаква шепа глупци, които са решили да изгният в Хадънски мрак. — Надяваше се наистина да изгният. Да ги изгори дано!
Устните на Вейрамон се свиха, а Толмеран побърза да изглади намръщената си физиономия. Лицето на Сюнамон беше така гладко, че можеше да мине за маска. Другите тайренци изглеждаха също толкова изпълнени с неверие, както и кайриенците, макар Семарадрид да го прикриваше добре. Някои от тях бяха видели мърдраали и тролоци по време на онази атака в Камъка, други бяха видели двубоя му със Самаил в Кайриен — и въпреки това си мислеха, че твърдението му за измъкналите се на свобода Отстъпници е проява на лудост. Чувал беше дори да шепнат, че сам е причинил всичките разрушения в Кайриен, нанасяйки побеснял удари както по врагове, така и по приятели. Ако се съдеше по вкамененото лице на Лия, някой от тях можеше и да получи някое копие в ребрата, ако не махнеха по-скоро недоверчивите изражения от лицата си.
Но все пак се струпаха около масата, след като той захвърли шуфата на пода и започна да оглежда картите. Башийр беше прав — хората бяха готови да следват безумци, стига да са победители. Докато са победители. Тъкмо когато намери картата, която му трябваше — подробна скица на източния край на Иллиан, — пристигнаха айилските вождове.
Пръв влезе Бруан на Накаи Айил, следван по петите от Джеран на Шаарад, Деарик на Рейн, Хан на Томанеле и Ерим на Чарийн, като всеки от тях отвърна на киманията на Сюлин и другите три Деви. Бруан, едър мъж с тъжни сиви очи, всъщност предвождаше петте клана, които Ранд бе изпратил до този момент на юг. Никой от останалите не бе възразил — странно кроткият характер на Бруан прикриваше уменията му на пълководец. Петимата не носеха никакво оръжие освен ножовете си, но пък айилците едва ли можеха да се вземат за невъоръжени дори да бяха с голи ръце и нозе.
Кайриенците просто се правеха, че за тях айилците не съществуват, но тайренците явно се заусмихваха и засмъркаха в кутийките си с благовония и напоените с парфюми копринени кърпи. Тийр беше изгубил Камъка от айилците и при това с помощта на Преродения Дракон, както вярваха — или на Айез Седай, — но Кайриен на два пъти беше опустошаван от тях, на два пъти превзет и унизен.