Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попита Ранд тихо.
Вейрамон се поколеба.
— Симаан и Еарн тръгнаха… тръгнаха към Хадънски мрак. Няма да дойдат. — Ториан дръпна една позлатена кана от един от слугите и сам си напълни бокала, разливайки пунш по чергите.
— И защо е трябвало да тръгнат натам вместо да дойдат тук? — Ранд не повиши глас. Беше сигурен, че знае отговора. Тия двамата — и още петима върховни лордове освен тях — бяха изпратени към Кайриен главно за да се създаде работа за мозъци, склонни да се увлекат в заговори срещу него.
Сред кайриенците пробягаха злобни усмивки, повечето полуприкрити зад набързо вдигнатите бокали. Семарадрид, лордът с най-висок ранг сред тях, не скри усмивката си. Мъж с издължено лице и с черни очи, които можеха да строшат камък, той се движеше вдървено заради раните, получени по време на гражданската война в страната му, но куцането му беше от боеве с Тийр. Главното му основание да сътрудничи с тайренците бе, че те поне не бяха айилци. Но пък и за тайренците главното оправдание да си сътрудничат с кайриенците бе, че последните също не са айилци.
Отговори един от сънародниците на Семарадрид, млад лорд на име Менерил, който се кичеше с половината от ивиците на Семарадрид по камизолата си, а на лицето му имаше белег от гражданската война, който издърпваше нагоре левия ъгъл на устата му в постоянна сардонична усмивка.
— Измяна, милорд Дракон. Измяна и бунт.
Колкото и да се колебаеше Вейрамон да изрече тези думи в лицето на Ранд, не можеше да позволи вместо него да отговаря един презрян чужденец.
— Да, бунт — побърза да поясни той, като изгледа с яд Менерил, но обичайната му надутост скоро се възвърна. — И не само те, милорд Дракон. Върховните лордове Дарлин и Тедосиан и върховната лейди Естанда също участват в него. Да ми изгори душата дано, но всички те са положили имената си в рапорт за неподчинение! Изглежда, че още двайсетина по-дребни владетели също са се включили. Заслепени от Светлината глупци!
Ранд почти се възхищаваше на Дарлин. Човекът му се беше противопоставил открито от самото начало, като избяга от Камъка, когато той падна, и се опита да вдигне съпротива сред благородниците из страната. Тедосиан и Естанда бяха нещо различно. Също като Еарн и Симаан, те му се бяха кланяли и усмихвали, наричали го бяха „Лорд Дракон“ — и заговорничеха зад гърба му. Сега предчувствията му се потвърждаваха. Нищо чудно, че Ториан бе разлял пунша — той също се беше забъркал здраво с Тедосиан, както и с Еарн и Симаан, впрочем.
— Това, което са написали, е повече от неподчинение — каза хладно Толмеран. — Пишат, че сте Лъжедракон и че падането на Камъка и това, че извадихте „Меча, който не е меч“, било някакъв айезседайски фокус. — В тона му се долавяше въпросителна нотка — той не беше в Тийрския камък в нощта, когато Ранд го завзе.
— Ти какво мислиш, Толмеран? — Подобно твърдение звучеше съблазнително в една земя, в която преливането беше поставено под строга възбрана преди Ранд да промени закона и където Тийрския камък беше стоял несъкрушим близо три хиляди години преди Ранд да го завземе. И твърде познато твърдение. Ранд се зачуди дали няма да се намерят и Бели плащове, когато тези бунтовници бъдат доведени и проснати в нозете му. Смяташе, че Педрон Ниал е твърде разумен, за да го допусне.
— Смятам, че вие сте извадили Каландор — каза след пауза слабият мъж. — Смятам, че сте Преродения Дракон. — И двата пъти се долови леко натъртване на „смятам“. Толмеран не беше страхливец. Естеан кимна; бавно, но кимна. Още един смелчага.
Дори те обаче не зададоха очевидния въпрос — дали Ранд иска бунтовниците да бъдат смазани. Ранд не беше изненадан. Първо, Хадънски мрак не беше най-удобното място за битки — огромен и гъст лес, в който нямаше нито села, нито пътища и пътечки дори. По начупения планински терен в северния му край човек трябваше да е щастлив, ако успее да измине някоя и друга миля, и то в дълъг ден, а войските можеха да си обикалят чак докато припасите им свършат, без да се срещнат. И може би по-важното беше, че всеки, който се осмелеше да зададе този въпрос, можеше да бъде заподозрян, че желае доброволно да поведе такава експедиция, доброволец, който по-скоро възнамерява да се присъедини към Дарлин, а не да го доведе пленник. Тайренците можеха и да не владеят Играта на Домове така добре като кайриенците — тази сган бе в състояние да чете томове с един бегъл поглед и да чуе в една фраза много повече, отколкото си вложил в нея — но и те крояха козни и се следяха, подозирайки се взаимно в заговори и убедени, че всички останали правят същото.