Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Традицията за деленето на седем области и за обединението от седем рода (селища) е записана и от Стефан Византийски. Той отбелязва съществуването на „седмоселища“, което е име на племе, живеещо близо до Кавказ. Сведението на Стефан Византийски е от реда на сведението на Теофан за „седемте славянски племена“ и то носи само осведомителен характер за приемането и онаследяването на старинна традиция, водеща началото си от скитските времена.
Връщайки се обратно на титлата „хаган“ и присъщите и обръщения или достойнства, изследователят не може да не признае едно влияние, което е по-старо от времето на историческите книги, разказващи за аварите или хазарите. Тази особеност поставя под съмнение окончателността на постановката за „тюркско влияние“ в титулатурата и организацията на властта. Както се вижда организацията на властта в степите следва старинна традиция, която е изявена не само в прозвището „владетел на седемте дяла“, но и в традицията владетелският род да ходи с остригана глава.
Засичайки земите, откъдито призлизат успоредиците на седемчастното деление, историъкт несъмнено ще забележи връзката им с областите около Кавказ и степните зони на големите индоевропейски реки на територията на днешна Русия. Територията на традицията още от най-стари времена показва близостта на „хаганската“ институция с Предна Азия, а не с Централна. Разбира се това обстоятелство не пречи в по-нови врмена спрямо сведенията на Херодот средището на властта да се е пренесло на Изток и така Теофилакт Симоката да е повторен свидетел на вече видяното от Херодот.
Агатий Миринейски, който е продължител на Прокопий Кесарийски отбелязва събитията, застъпени и от Теофилакт Симоката. Говрейки за голямата империя на турките, управлявана от хаган, Агатий предава дословно речта на Турксант, техният предводител относно отделилите си авари:
„… А вашият император (византийския — б.м. С. Чурешки) ще бъде наказан, както трябва, понеже на мен говори приятелски неща, а на вархонитите, нашите роби — подразбирал аварите — които са избягали от господаря си, е станал съюзник. Вархонитите, понеже са подвластни на турките, ще дойдат при мен, когато пожелая и ако съгледат, че моят конски бич се приближава към тях, ще избягат вдън земя.“
Казаното от хагана на турките е много показателно и любопитно. Според него знакът на върховната власт е камшикът. Появата на бич или камшик в ръката на хагана за конните народи може би е равнозначно по смисъл на държенето на скиптър или меч в ръката на императора, царя или княза. Затова проследяването на успоредици или сходни документални податки на „конния скиптър“ — камшика би позволил да се разбере откъде тръгва историята и преданието, узаконяващо носенето на бич.
В Пасхалната хроника, наречена още Александрийска или Цариградска съществува подробно разяснение за смисъла на камшика като отличителен знак за хаганската институция. Текстът разказва за обсадата на Константинопол от аварите и техните съюзници.
В известния сборник, наречен „Свидас“ или „Суда“ от X в., единствен разказващ за законите на българите при Крум е записано любопитно съобщение. То е важно поради три причини — първо, защото прави опит да свърже античната и средновековната история в областите около степите. Второ, защото разказва за отношенията между българи и авари, които наричат владетеля си „хаган“ и трето, защото в Свидас съществува разказа за кесар (княз) Тервел, чието име присъства в Именника на българските князе. Ето какво казва Свидас:
„Българи. На българите се харесала носията на аварите; те заменили своите дрехи с техните и досега ходят така облечени. При император Юстиниан Ринотмет (носоотрязания), Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието. И самият Юстиниян и Константин (III), синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия и другия. Простирал копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро. Същите тези българи унищожили напълно аварите.“
Заимстването на дрехи и вероятно обичаи е показателно за битови влияния, които спохождат живеещите в съседство народи без обаче това да бъде приемано като занк за еднаква народностна принадлежност. Използването на камшика от българския владетел показва това сходство. Записването на Тервел в Именника като „княз“, а не като хаган, макар Тервел да е единственият господар на езическа България с признато от византийците кесарско достойнство, показва друга политическа традиция при създаването на ранглистата във властта. Текстът на Свидас е важен, защото в него след сведението за Тервел се разказва за Крумовите закони, вдъхновени от притчата за гибелта на аварите. Двойното и дори тройно засичане на имена, племенни названия и обичаи в Свидас го правят ключов текст при изясняване символите на владетелската институция, неотменимо свързана с титлата на вожда и нейната историческа обосновка.