Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
За Джордж Уотс образованието не свършва с получаването на университетската диплома. Като започнал работа в петролната промишленост, той разбрал колко малко знае за най-новите научни постижения, колко слаба е математичната му подготовка и колко оскъдни са познанията му по физика и химия. В продължение на петнадесет дълги години любознателният инженер посещава вечерни курсове. Те се оказват много полезни в пионерските години на петролната промишленост. Малко се знаело например за характеристиките и поведението на металите, подложени на натоварване или на високи температури. Липсвали измервателни уреди и методи за откриване на течове — петролните инженери трябвало да импровизират. Кийт беше убеден, че това е най-добрата школа за хора, които са се захванали с толкова дързък проект като газовата дифузия. Затова той привлича много изобретателни инженери от петролната промишленост като Джордж Уотс.
Но дори и пионер със закалката на Уотс беше шокиран, когато разбра подробностите за помпите, които предстоеше да се проектират.
— Все още не знаем какви са изискванията — обясняваше Кийт. — Нямаме окончателни спецификации за помпите, защото те зависят от проекта за каскадите, а той от своя страна не е готов поради липсата на бариери. Това е коренът на проблема — бариерите още не са създадени. Затова не знаем нито броя, нито размера, нито дебита на помпите.
— Но, Доби, как да проектираме помпите, без да знаем характеристиките им?
— Нямаме избор, нито време за губене. Германците работят върху същия проблем и вероятно са по-напред от нас. Задачата е много спешна. Принудени сме да строим завод за помпи, преди да сме ги проектирали. Можем само да се надяваме, че междувременно ще решим неясните проблеми. Трябва да се движим в тъмното — да строим, пречи да сме изследвали, да произвеждаме без пилотна инсталация, да проектираме без основни данни.
Уотс започна работа още на следващия ден.
Кийт много добре разбираше, че главната трудност при проектирането на помпите бяха уплътненията. Всички съществуващи конструкции се проучиха внимателно и много идеи бяха проверени, но създаването на абсолютно херметично уплътнение, което да издържа на свръхзвукови скорости без никакво смазване, изглеждаше направо невероятно.
Търсейки помощ, Кийт се сети за един свой приятел от Тексас, блестящия тридесет и шест годишен инженер-химик Джъдсън Суеринген. Като професор по инженерна химия в университета в Тексас, Суеринген, заедно е един свой партньор, беше построил много сполучлива инсталация за термокрекинг на петрол в Южен Тексас. Подобно на Доби Кийт и Джордж Уотс, и той беше работил под натиска на непрекъсната нужда от импровизации и смели решения в петролната промишленост през 30-те години.
„Келог“ беше разработвал навремето заедно с компанията „Елиът“ преносими кислородни инсталации за подводници, за които им трябвал специалист по турбини. Кийт научил, че Суеринген е проектирал някакъв особен турбокомпресор за петролната промишленост, който бил посрещнат много добре, и затова се срещнал с него в Тексас и го привлякъл за сътрудничество по кислородните компресори за подводници.
През лятото на 1942 г. въпросът за абсолютно херметичните уплътнения се обсъждаше между другото при честите съвещания между инженерите на „Келог“ и „Елиът“. Суеринген и шефът на изследователския отдел на „Елиът“, Рон Смит, проявиха интерес към проблема е уплътненията, без въобще да знаят нещо за тяхното истинско предназначение. Когато Кийт запозна Суеринген с газовата дифузия на урана, младият инженер внимателно изслуша дългия списък от изисквания към уплътненията — необичайни за дотогавашната промишлена практика — и съвсем откровено сподели:
— Може би не е невъзможно да се построи такава помпа, но въпросът с уплътненията е направо нерешим.
Въпреки това през следващите седмици Суеринген и Смит се поддадоха на изкушението. Работейки в свободното си време, те предложиха няколко решения и изработиха половин дузина модели на уплътнения. Нито един от тях не бе успешен, но все пак неяснотите започнаха да се проясняват. Суеринген силно се запали и усещаше, че с всеки модел се приближава до решението на проблема. Седмици наред той работи върху уплътненията без никакво заплащане, просто като лична услуга към Доби Кийт. Когато в началото на 1943 г. проблемът с компресорите стигна до задънена улица, Кийт покани Суеринген да се присъедини към „Келекс“. Младият тексасец изпитваше такова уважение и приятелство към Кийт, че напусна без никакви колебания „Елиът“ и пристигна в Ню Йорк.