Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Когато усещането за горещина, макар и не във физическия смисъл на думата, изчезна, той започна методично да изучава околното пространство в търсенето на други разумни същества. Внезапно разбра, че може да направлява тази процедура, която приличаше на подсъзнателните действия, изпълнявани от него в състояние на транс пред магическия кристал. Това откритие направо го вдъхнови.
Къде ли се намира З’дан? Добре познаваше характеристиките на излъчване на мозъка му и не можеше да се излъже. Последователно опипа няколко съзнания и едно от тях явно беше нехуманоидно. Всъщност беше Чи-Чук или някой друг лемут, но подобно откритие не го заинтересува. Още няколко опита и намери търсения човек.
З’дан почиваше, а мозъкът му беше омаян от някакъв странен наркотик. Хиеро видя част от голямата стая, по стените на която висяха тъмни драпировки, а на многочислените маси стояха непознати прибори. Собственика й се беше изтегнал на ниско ложе, зад него се намираше нещо като чибук, над който се виеше тънка струйка синкав дим. Мигновено мислите на врага станаха достояние на свещеника. Въображението на адепта раждаше причудливи чувствени картини, толкова гадни, че предизвикаха физическо отвращение. Хиеро напусна мечтаещия враг, като се убеди, че лесно ще го открие в случай на нужда.
А сега какво да прави? Очевидно имаше на разположение много време. Фактът, че З’дан спокойно се наслаждаваше на наркотика, вдъхваше надежда. Едва ли в близките часове адептът ще си спомни за пленника си.
Постепенно Хиеро започна да разбира, че новите възможности на разума му, позволяват да реши много въпроси. А най-важният бе да се свърже с приятелите си. Съсредоточи мисълта си в тесен лъч, който щеше да преодолее големи разстояния. Сигналът му се разпространяваше по нов канал, като образуваше нещо подобно на арка, започваща от черепа му. Другият й край в търсене на опора започна да докосва съзнанието на разумни същества намиращи се на острова, после започна да се придвижва все по-далече и по-далече, подобно на огромна ръка, опипваща местността. Скоро разбра, че може да стигне далече извън пределите на Манун. Това даваше определена надежда, че търсенето на девойката и мечока може да бъде успешно. Хиеро знаеше добре менталните им спектри и не се съмняваше, че няма да допусне грешка.
През това време мислената сонда се предвижваше по морето. Докосваше много съзнания, но изключително животински. Срещна птици, които търсеха храна (очевидно дребни рибки), плъзна се по смътните картини на рибите и другите морски обитатели. И неочаквано се натъкна на куп човешки съзнания, намиращи се на малко пространство. Май е кораб, браздящ вълните на Вътрешното море. Така, все по-далече и далече хвърляше Хиеро невидимата си мрежа.
Накрая ги намери!
Хърм, разумът на мечока се откри пред него, но някак си частично. За негово учудване, в мозъка му имаше недостъпни зони. Но на Хиеро не му беше до това. Възползува се от слабите мечешки очи и видя Лучара, участък равен пясъчен плаж и заграждащата го извита скалиста стена. Очевидно приятелите му се намираха в малко уединено заливче. Мечокът извърна глава и в полезрението му попадна огромен сив хълбок и крака с яки копита. Клотц!
Дали ще успее да установи връзка?
— „Хърм! Хърм!“ — зовеше той по новия канал с пълна сила. Усети безпокойството на животното, но не получи отговор. В най-добрия случай можеше да възбуди емоционално мечока, като дразни мозъка му. Направи още един опит, като концентрира телепатичния сигнал във вид на тънка игла. Това беше нещо съвсем ново — подобна техника досега не беше прилагана от никого. Но възможностите на такъв начин засега не бяха ясни и на самия свещеник.
Мимолетният контакт възникна благодарение на случайността и известна доза вървене.
— „Хиеро“ — неочаквано в главата му се появи повикване. Усети как мечокът направо подскочи, но след миг връзката се прекъсна. Опита се да изпрати сигнал на Лучара, но без резултат. Не се учуди. Девойката беше новачка в менталното общуване. Тогава си спомни, че Хърм притежава неизяснени възможност. За това свидетелствуваха закритите зони в съзнанието му. Но свещеникът нямаше време да разсъждава. Насочи мислената игла в мечешкия мозък и търпеливо затърси точка, за която да се захване. Неочаквано го заля поток мисли: