Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Нямаше нужда някой да му напомня, че трябва да побърза. Самият той изгаряше от нетърпение да я люби колкото може по-бързо. Бе чакал извънредно дълго този момент.
— Трябва да съблечеш роклята си — каза разтреперан той, като едва се сдържаше сам да не я разсъблече. Вместо това потърси нежната извивка на врата й и добави: — Само за да не се изцапа от тревата. — Той затвори очи и положи гигантски усилия да удържи напиращия отвътре екстаз на тялото. Като едва успяваше да се съсредоточи, Джони леко свали шапката на Елизабет и посегна да разкопчее копчетата на роклята й.
Елизабет отблъсна нежно ръцете му.
— Не мога да чакам! Моля те… — леко навлажнените й очи издаваха неприкритото бушуващо желание.
Спомняйки си преждевременната й реакция от онази вечер, Джони за секунди сне наметалото си и го простря на меката трева, след което бързо освободи катарамата си, прегърна я нежно и тихо прошепна в ухото й:
— Почакай още мъничко, заради мен…
Само след миг той й помогна да легне върху импровизираното легло и нежно и внимателно, с жеста на опитен човек, повдигна диплите на полата и фустата й.
— Побързай — тихо прошепна Елизабет, като усети как пръстите му леко погалиха бедрата й.
— Сега, ей сега… — мълвеше в отговор Джони Кари и бързо разкопчаваше панталоните си.
— За Бога, Джони! — възкликна Елизабет и затвори очите си, докато тялото й се разтърсваше от сладката мъка на очакването. Тя протегна ръце, за да го прегърне.
Джони бързо и нехайно разкопча последното си копче и, както си беше с ботуши и полусвлечени бричове, се отпусна върху нея и потъна дълбоко в тялото й. Елизабет извика леко от вълнение, преизпълнена от радост и щастие. Ръцете й се вкопчиха в мускулестото му тяло. Когато Джони се притисна още по-силно в нея, дъхът му почти спря от вълнение. Тя беше нещо невероятно, нещо превъзходно, несравнимо с миналия път… бе съвършена, толкова всеотдайна и жертвоготовна.
Като го галеше страстно с ръцете си, тя му напомни за своето четиримесечно въздържание и Джони започна да се движи нагоре и надолу още по-енергично, като се подпираше на ботушите си, за да възстанови равновесието си.
Точно това бе очаквала толкова време, мислеше си Елизабет, докато мъркаше от блаженство. Точно неговото тяло и бе липсвало, както и онова чудесно чувство на взаимно удовлетворение. Бе чакала с огромно нетърпение да усети как атлетичното му тяло я покрива и в кръвта й се разлива неповторимото чувство на благоговейно щастие и задоволство. Искаше й се този миг никога да не свършва. Елизабет се усмихна, когато осъзна собствените си мисли. Тя знаеше, че след това дълго лишение удовлетворението щеше да настъпи всеки момент, но едва ли щеше да бъде онова, което тя можеше и искаше да изпита в ръцете на Джони Кари.
Сърцето й биеше с бясна скорост. Ръцете й се спуснала надолу по гърба му и тя прилепна към него, сякаш да се слее с ритъма на неговите движения, като сама у подсказа какво точно й е нужно. Джони се притисна силно и поривисто към нея, като усети как ръцете й се впиват в тялото му, сякаш той бе единственият възложен източник на човешко щастие. Докато цялото тяло на Елизабет трепереше под него, той усети как целият се отпуска, обладан от буйно, необуздано, експлозивно и всеобхващащо чувство на любов и удовлетворение.
Само след миг двамата лежаха отпуснати върху тревата, задъхани като плувци, които току-що са се спасили от удавяне.
— Не съм свикнал… така… — едва-едва промълви Джони.
Признанието му бе спонтанно, съвсем откровено и искрено. Бе стигнал до кулминацията толкова бързо и неочаквано и се чувстваше така изчерпан, но щастлив — нещо, което никога досега не бе изпитвал, нещо крайно необичайно за изтънчения, извънредно ласкав и чувствен владетел на Рейвънсби.
— На мен също никога не ми се е случвало подобно нещо… — призна тихо Елизабет.
Джони се усмихна и я погледна с чувство на победител, макар и сам да не знаеше каква битка точно бе спечелил. Светлите й коси падаха свободно върху наметалото му в червено-зелени полутонове. Искрящите й зелени очи го гледаха с неописуем възторг. „Тя е просто великолепна“ — мислеше си в този момент Джони. Никога досега Елизабет не бе изпитвала невероятното чудо, наречено наслада и взаимност, и дори нещо повече — смесицата от изгаряща страст и невероятна, несравнима радост.
— Как съм могла… да се омъжа за този човек? — прошепна тя, шокирана от това, което току-що бе осъзнала.
Женитбата и за Хотчейн и се стори истинско кощунство, въпреки че Елизабет пределно добре познаваше практиката да се търгува с млади жени в името на забогатяване на семейството. Но тя също така добре знаеше и цената си. Твърде високо стоеше тя, за да бъде просто така продадена на старец като Хотчейн, известен със злобния си нрав.