Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Вятър — вж. Ваю.
Ганга — в древноиндииската митология небесна река, която се изляла на земята и е олицетворена от р. Ганг. Според пураните тя течала от пръстите на Вишну и стичайки се от небето, Шива я поел в главата си за да не разруши земята. Митовете разказват, че мъж на Ганга станал царят на Лунната динас-тия Шантану, от когото тя имала осем сина, въ-плътени във Васу. Ганга хвърлила синовете си във водата, за да ги избави от битността им на хора. Само осмият останал при Шантану, това е Гангадатта, известен като Бхишма — чичо и наставник на Пандавите и Кауравите.
Гандива — (Чандрадханус) — знаменитият лък с колчан, в който стрелите никога не се свършват. Арджуна го получил от Варуна по молба на бога на огъня Агни, за да му помогне да превземе гората Кан-дава, където живеели многобройни същества — врагове на боговете, и трябвало да послужат за храна и лек на Агни.
Гандхарви — небесни музиканти от категорията полубогове, „звездната музика“, под чийто акомпанимент се движат небесните светила. Техен предводител е Читрарадха.
Гандхари — родена от женския ипостас на Мати, жена на Дхритаращра, майка на стоте Каурави.
Гаруда — „унищожител“. Цар на птиците, яздитното животно на Вишну. Син на мъдреца Кашяпа и Вината. Според „Махабхарата“ когато се родил, боговете били заслепени от сиянието, излъчвано от тялото му, затова го приели за Агни и го възславили като олицетворение на слънцето.
Гаутама — в древноиндииската митология един от седемте велики риши. Проклел Индра, защото последният съблазнил жена му.
Гаятри — „песен“. В древноиндииската митология — жена на Брахма и майка на четирите веди, а също и на „два пъти родените“ (вж. варна). Понякога гаят-ри се представя като птица. Според традицията тя е жизненото дихание, персонифицира ведийския стихотворен размер (три стиха по осем срички), свещения откъс от химн на Ригведа, който браминът трябва да повтаря мислено по време на сутрешната и вечерна молитва.
Говинда — „господар на кравите“. Епитет на Кришна.
Грихастха — вторият ашрама, когато човек се жени и създава семейство. Живее по този начин до петдесетго-дишна възраст, докато види децата на своите деца, което означава, че е утвърдил рода си на земята.
Гудакеша — „господар на съня“. Епитет на Арджуна.
Гуна (мн.ч. — гуни) — „качество“, „свойство“, „сила“. В митологичните представи и религиозно-философските виждания на древните индийци трите гуни означават трите състояния, свойства, сили, присъщи на природната субстанция (пракрити) като източник на всички проявени и непроявени обекти. Това са саттва — светлина, хармоничност, ритъм, добро начало; раджас — подвижност, страст, деятелност; тамас — тъмнота, тъпота, леност, инертност. Гуните са и психически състояния, свързани с осъзнаване същността на нещата; с доброто и щастието (саттва), с възбудата, удоволствието и безпокойството (раджас), с инерцията, апатията, с това, което води към невежество (тамас) и съответствуващите резултати: задоволство, страдание, леност. Гуните фигурират още във ведийската литература, но в контекста на определени етико-религиозни предписания получават развитие в „Бхагавадгита“ (XIV). Трите качества са в самодвижение, като по този начин представляват действията, които човек извършва, или, с други думи, тези действия не са функция на психофизическите елементи на човешкото тяло, а взаимодействия на трите качества на природната субстанция. Абсолютизирайки безличните качества на пракрити, философската система санкхя (най-последователно разработила учението за гуните) анихилира индивида и личностното действие. „Бхагавадгита“ обвързва гуните на пракрити с карма и оттам с човешката дейност.
Гуру — „учител“, „баща“. Духовен наставник.
Дакша — „ловък“, „способен“. Във ведийската и индуистка митология божество от групата на Адитя. Най-забележителното за него е, че той е роден от Ади ти и сам е родил Адити. Множество сюжети подчертават участието му в сътворяването и ролята му на баща. Дакша има петдесет дъщери — тринадесет оженил за Кашяпа, двадесет и седем за Сома и десет за бога на справедливостта Дхарма.
Дана — във ведийската и индуистка митология дъщеря на Дакша и жена на Кашяпа, родоначалница на данавите, а заедно със сестра си Дити — на демони и асури.
Двандва — „две и две“. Словообразувателен модел в сан-скрит, при който се съчетават думи с противоположно значание — напр. ден-нощ (денонощие), като се запазват равноправните отношения на двете съставки.