Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Два пъти родените — вж. варна.
Девадатта — „от бога даден“. Названието на божествената раковина на Арджуна. Получил я от занаятчията на боговете Майя, защото го спасил от посегателствата на бога на огъня Агни.
Девала — син на Асита, според „Махабхарата“ той е певец, разпространител на великия епос.
Действие — вж. карма.
Деяние — вж. карма.
Демони — вж. асури.
Джанака — „пораждащ“. Митологичен цар на Видеха, почитан като мъдрец. Известен е с това, че не е бил отшелник аскет, а е поддържал социалната си активност като цар, с което е станал пример за кар-майогип, цитиран и от Кришна в наставленията му към Арджуна.
Джанардана — „ужасяващ“. Епитет на Кришна.
Дживатман — въплътеното, индивидуалната същност. Според „Тайтирияупанишад“ от атмана се раждат петте елемента. От тях земята ражда храна, от храната се ражда аннамайякоша (пълен с храна кош), което е външната обвивка на дживатмана. Физическата структура на човека е изпълнена с редица вътрешни структури: пранамайякоша (кош, пълен с прана — жизнени сокове) е изпълнена с маномайякоша (кош, пълен с манас — психически токове); виджнанамайякоша (кош, пълен с бодърствуващо съзнание) изпълва маномайякоша. Дживатманът се намира във виджнанамайякоша и цялото тяло е проникнато от него. Благодарение на активността на виджнанамайя1-коша дживатманът чувствува своята индивидуалност. Вътре във виджнанамайякоша съществува пета структура — анандамайякоша (кош, пълен с ананда — щастие). Тя е непосредствената обвивка на дживатмана и е без усещане за индивидуалност. Така в структурата на човека-микрокосмос могат да се отделят пет слоя, от които всеки следващ изпълва предишния и е по-дълбок и по-фундаментален от него.
Според „Катхаупанишад“ местонахождението на дживатмана е в хридая (сърцето).
„Брихадараняка“ обяснява дживатмана като произхождащ от параматман — безличния, безначален върховен принцип.
Във ведийската литература дживатманът се разглежда като феномен, свързващ крайното (човека) с безкрайното в неговите два аспекта — пунарджанам (прераждане) и мокша (освобождение). „Бхагавадгита“, като образец на късноведийската литература, подчертава втория аспект на тази връзка.
Джнанайога — „йога чрез знание“. Един от видовете йогийска практика (вж. йога). В „Бхагавадгита“ терминът се заменя често със синонимите санкхя (размишляване, изследване), санняса (изоставяне, напускане, уединение, отшелничество). В практиката на джнанайога средство за концентрация е мисълта.
Като приема, че действията на сетивата, ума и тялото са нелични (не са плод на усилието на личността; а на самодвижението на гуните), джнанайога насочва вниманието си единствено към съзерцанието. Джнанайогините не третират въпроса за кармайога; те унищожават у себе си чувството за лична действеност и го порицават като безпочвено самочувствие, като горделивост, породена от незнание.
Дити — „обвързаност“, „ограниченост“. Във ведийската идуистката митология — дъщеря на Дакша, жена на Кашяпа, майка на демоните-асури (Дайтя). Заедно със своята сестра Дана тя е родоначалница на рода на асурите и в това отношение противостои на другата си сестра Адити — родоначалница на боговете. Персонифицира крайното, ограниченото.
Драупади — главна героиня от „Махабхарата“, дъщеря на царя на панчалите, жена на братята Пандави. За ръката на Драупади — известна като първа красавица — имало много претенденти. Баща й устроил царско състезание, което Арджуна, като най-добър стрелец на лък, спечелил. Връщайки се от състезанието с братята си и Драупади вкъщи, той съобщил на майка си Кунти, че си идват с голяма „плячка“. „Наслаждавайте й се заедно“ — отговорила Кунти, без да знае за какво става дума. Така Драупади се оженила за петимата братя (епическа реминисценция на полиандрията) и дарила всеки с по един син. По време на съдбоносната игра на зарове с Кауравите Юдхищхира загубил царството, братята си, самия себе си и Драупади. Униженията, на които била подложена впоследствие Драупади от Дурьодхана и Духша-сана, са една от главните причини за войната между Пандавите и Кауравите. След битката на Курукшетра Драупади станала царица, а когато Юдхищхира се отказал от царството, съпроводила Пандавите в техните последни странствувания из Хималаите, но не могла да издържи тежкия път и умряла.
Дрона — брамин по рождение, но независимо от това и изкусен познавач на бойното изкуство, на което обучил Пандавите и Кауравите. В битката на Курукшетра участвувал на страната на Кауравите и след смъртоносното раняване на Бхишма оглавил тяхната войска и извършил множество подвизи. За да го погубят, Пандавите пуснали лъжливия слух за смъртта на единствения му син. Дрона повярвал и престанал да се сражава. Тогава Дхрищадюмна, син на убития от Дрона Друпада му отрязал главата с меч.